О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр.София, 29.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 33/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С. от гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 139/27.10.2008 год. по гр.дело № 1376/2008 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, фирмено отделение, 4-ти състав от 20.04.2008 год., постановено по гр.дело № 225/2006 год., с което е отхвърлен като неоснователен и поради липса на правен интерес предявеният от ищеца-касатор срещу „Б”А. , гр. С. иск по чл.431, ал.2 вр. с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства с решение № 18/17.05.2006 год. на СГС по партидата на дружеството въз основа на невалидни решения на ОС на акционерите, проведено на 09.05.2006 год. относно увеличаване на капитала на дружеството от 600 000 лева на 1 290 000 лева чрез издаване на 69 000 бр.нови акции както и допуснато изменение и допълнение на Устава на АД.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че в противоречие с разпоредбата на чл.187, ал.3 ТЗ е направеният от съда извод, че ищецът няма правен интерес да води иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, тъй като няма качеството на акционер в „С”АД/което дружество е мажоритарен собственик в капитала на ответника/ по съображения, че не е придобил акциите по издадените временни удостоверения № 1 и 2. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е съобразил съществуващата нова практика на ВКС във връзка с приложението на цитираната норма на ТЗ /на която е предадено обратно действие/, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с активната материалноправна легитимация на ищеца и принадлежността на правото му на иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, както и обуславящият правния му интерес въпрос, свързан с качеството му на акционер като собственик на акциите на „С”А. , прехвърлени му с временни удостоверения съгласно чл.187, ал.3 ТЗ. Навежда доводи, че този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, отразена в приложеното р. № 362/21.05.2008 год. по т.дело № 1007/2007 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба „Б”А. поддържа становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен, недоказан и поради липса на правен интерес предявеният от ищецът-касатор срещу „Б”А. иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства с решение № 18/17.05.2006 год. на СГС по партидата на ответното дружество въз основа на невалидни решения на Общото събрание на акционерите, проведено на 09.05.2006 год. Прието е, че ищецът не доказва наличие на правен интерес да води иска, тъй като към момента на процесното ОС няма качеството на акционер в „С”А. , което дружество според твърдението му е мажоритарен собственик на капитала на „Б”АД. Отричайки материалноправната легитимация на ищеца съдът се е позовал на липсата на валидно осъществено прехвърляне на акциите, посочени в представените по делото временни удостоверения № 1 и № 2. Прието е, че доколкото в чл.187 ТЗ законодателят е разграничил прехвърлянето на временните удостоверения от прехвърляне на удостоверените в тях поименни акции – чл.85, ал.2 ТЗ, обстоятелството, че към момента на прехвърлянето им на ищеца последните не са съществували реално /тъй като все още не са били издадени от акционерното дружество/ се отразява на действителността на сключените сделки по джиросването им, които се явяват нищожни поради невъзможен предмет.
Постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, свързан с активната материалноправна легитимация на ищеца и принадлежността му на правото на иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, както и обуславящият правния му интерес въпрос, свързан с качеството му на акционер като собственик на акциите, прехвърлени му с временни удостоверения съгласно чл.187, ал.3 ТЗ. Този въпрос, който е преюдициален и е от съществено значение за разглеждането на спора по същество, е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната норма на чл.187, ал.3 ТЗ /на която законодателят е придал обратно действие съгласно пар.15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ТЗ – ДВ, бр.104/11.12.2007 год./ и задължителната съдебна практика по приложението й, отразена в р. № 153/14.12.2009 год. по т.дело № 116/2009 год. и р. № 204/16.04.2010 год. по т.дело № 813/2008 год. на ВКС, ТК, второ отделение, постановени по реда на чл.290 ГПК, която е в смисъл, че прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Доколкото по поставения правен въпрос има задължителна съдебна практика на ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1, а не т.3 на същия текст на ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 139/27.10.2008 год., постановено по гр.дело № 1376/2008 год.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 15/петнадесет/лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: