О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№750
гр.София, 30.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 908/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Д. в СД”Г” със седалище гр. В. Търново, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Хр. Д. от АК-В. Търново срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 104/14.04.2009 год., постановено по в.гр.дело № 144/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 1/13.01.2009 год. по т.дело № 1172/2008 год. в частта, с която в откритото на основание чл.625 ТЗ производство по несъстоятелност на СД”Г” с начална дата на неплатежоспособността 15.09.2006 год., апелативният съд е определил начална дата 21.10.2008 год. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила. Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на неучаствувала в първоинстанционното производство страна – „Р”Е. , гр. С., която се легитимира като кредитор на събирателното дружество по сключен договор за кредит без да установява вземането си с влязло в сила съдебно решение.
В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима въззивна жалба на лице, което не е участвувало като страна в производството пред първоинстанционния съд, нито има право на обжалване по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ, тъй като не установява вземането си към длъжника по договора за банков кредит с влязло в сила съдебно решение. Изложени са съображения и за неправилност на въззивното решение по отношение определената от апелативния съд по-късна начална дата на неплатежоспособност на събирателното дружество. Наведени са доводи, че началната дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се определи не само в зависимост от спиране на плащанията по вземане на отделен кредитор, а при съобразяване на общото му икономическо състояние през един по-продължителен период както и момента когато трайно престане да обслужва задълженията си.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото относно възможността трето лице, неучаствувало в производството пред първата инстанция, да обжалва решението по чл.630 ТЗ, както и по материалноправния въпрос за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в откритото по негова молба производство по несъстоятелност. Излага доводи, че по така поставените въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, както и значението им за точното приложение на закона, позовавайки се на приложените към изложението съдебни актове на тричленни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК от 1952 година.
Срещу въззивното решение на АС-В. Търново е подадена касационна жалба и от синдика на СД”Г” приподписана от адвокат Хр. Д. с идентично съдържание, в която се поддържат същите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Въззивното решение е обжалвано и от А. за д. в. на основание чл.613а, ал.2 ТЗ в качеството й на кредитор с публичноправни в. , установени по надлежния ред с влязъл в сила ДРА № 38/21.09.2004 год. приложен към касационната жалба. Сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, позовавайки се на противоречива съдебна практика по отношение на материалноправния въпрос, свързан с началната дата на неплатежоспособността на длъжника в производството по несъстоятелност. Излага доводи, че при наличие на публични в. е без значение кога длъжникът е спрял плащанията си към кредиторите, а трябва да се изследва цялата фактическа обстановка и да се определи възможно най-ранната дата, като се извърши обективна преценка на цялостното икономическо състояние на длъжника.
Ответникът по касационните жалби „Р”Е. , гр. С. поддържа становище, че постановеното въззивно решение е правилно и не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в касационните жалби основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Подадените три касационни жалби са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените в тях доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С обжалваното решение апелативният съд е отменил първоинстанционното решение по чл.630, ал.1 ТЗ в частта му относно определената от първоинстанционния съд начална дата – 15.09.2006 год. на неплатежоспособност на длъжника в откритото по молба на неограничено отговорен съдружник по реда на чл.626, ал.2 ТЗ производство по несъстоятелност на СД”Г” и вместо това е определил по-късна дата на неплатежоспособност – 21.10.2008 год. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила. Производството пред апелативния съд е образувано по въззивна жалба на „Р”Е. , която не е участвувала в първоинстанционното производство, а се легитимира като кредитор на събирателното дружество по сключен договор за банков кредит без да представя доказателства, че вземането й е установено с влязло в сила съдебно решение. Въззивният съд е приел, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна, която има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, по съображения, че според чл.630, ал.3 ТЗ влязлото в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност действува по отношение на всички, включително и за неучаствувалите в производството кредитори. По отношение началната дата на неплатежоспособност съдът е приел, че това е датата 21.10.2008 год. когато длъжникът е спрял окончателно плащанията си към всички кредитори, включително и по отношение вноските по банковия кредит.
С оглед на изложеното, въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос относно правото на трето лице да обжалва решението за откриване производство по несъстоятелност, постановено по молба на неограничено отговорен съдружник по чл.626, ал.2 ТЗ, когато вземането му не е установено с влязло в сила съдебно решение или влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение съгласно чл613а, ал.2 ТЗ. Така поставения въпрос е от особено важно значение за изхода на делото и даденият от апелативния съд отговор на този въпрос е в противоречие с цитираните от касаторите две определения на тричленни състави на ВКС по аналогични спорове № 20/25.01.2008 год. по т.дело № 497/2007 год. и № 619/24.11.2004 год. по т.дело № 92/2004 год., постановени при действието на отменения ГПК.
Основателен е доводът на жалбоподателите за противоречива съдебна практика и по поставения материалноправен въпрос, свързан с определяне началната дата на неплатежоспособност и критериите за преценка при съобразяване общото икономическо състояние на длъжника и момента на окончателното спиране на обслужване на задълженията му към всички кредитори. Значението на така поставения въпрос е особено важно, тъй като върху неплатежоспособността и нейната начална дата с решението по чл.630 ТЗ се формира сила на пресъдено нещо спрямо всички, включително неучаствувалите в производството кредитори, в който смисъл са и приложените Р. № 428/07.06.2004 год. по гр.дело № 2053/2003 год. на ВКС-ТК и р. № 147/05.03.2004 год. по т.дело № 1762/2003 год. на ВКС-ТК.
С оглед на изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационните жалби. Тъй като производството по несъстоятелност е образувано по реда на чл.626, ал.2 ТЗ, съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.24, ал.2 от Тарифата за държавните такси, дължимата такса за разглеждане на касационните жалби се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховия касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 104/14.04.2009 год., постановено по в.гр.дело № 144/2009 год.
Делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационните жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: