О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 236/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „С” Е. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. К от АК гр. С., срещу определение № 1* от 29.12.2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 2 769/2008 г. в частта му, с която се оставя без уважение частната жалба на дружеството с вх. № 22 019/11.08.2008 г. против определение от 10.07.2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав по гр. д. № 1 874/2007 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на „А” Е. разноски в размер на 2 884,40 лв., като неоснователна.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, с искане да се отмени въззивното определение в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се намалят присъдените разноски до минималения им размер.
В приложеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят излага материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а именно – отговорността за разноски, в случаите, когато производството по делото бъде прекратено пред съда, поради наличие на арбитражна клауза. Счита, че въпросът за разноските е решен в противоречие с установената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си е посочил определение № 3* от 01.04.2005 г. по адм. д. № 2 787/2005 г. на ВАС, 5 отделение, като същото не е представено по делото. Освен това жалбоподателят счита, че САС се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба „А” Е. гр. С. е депозирал становище и счита, че подадената частна жалба е недопустима. Наведени са доводи и за нейната неоснователност, в случай че същата бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, както и че обжалваемия интерес е над 1000 лв., намира, че касационната жалба е подадена в срок и е редовна.
Производството по гр. д. №1 874/2007 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по предявени от „С” Е. гр. С. срещу „А” Е. гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претенцията на ищеца в размер 127 219,55 лв. произтича от сключен между страните рамков договор за строителство от 21.11.2000 г. В първото съдебно заседание ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора, поради наличие на арбитражна клауза в посочения договор. С определение от 03.06.2008 г. съдът е прекратил производството по делото, по съображения, че между страните съществува валидно арбитражно споразумение и компетентен да разгледа спора между тях е Арбитражния съд при БТПП. С молба с вх. № 18 940/07.07.2008 г. на основание чл. 192, ал. 4 от ГПК /отм./ ответникът е поискал да се измени постановения съдебен акт в частта за разноските и с определение от 10.07.2008 г. СГС е осъдил „С” Е. да му заплати сумата от 2 844 лв., представляваща заплатен от него адвокатски хонорар.
Пред Софийски апелативен съд е образувано по ч. гр. д. № 2 769/2008 г. по повод подадени от жалбоподателя частни жалби срещу прекратителното определение и допълнителното определение за присъдените разноски. С определение № 1 148/29.12.2008 г. въззивният съд е оставил без уважение подадените жалби.
В настоящото производство се обжалва определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на С. –Кръстев” Е. гр. С. срещу определението от 10.07.2008 г. за присъждане за разноски в полза на ответника. Режимът за обжалване на разноските се подчинява на този относим към главния акт (решение/определение), съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, като това изрично е записано и в т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и е в сила и към действащата в момента процесуална уредба. Прекратителното определение би подлежало на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и следва да се приеме, че определението за разноски също подлежи на обжалване по този ред, с оглед на което подадената частна касационна жалба е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивния съд до касационно обжалване, обаче е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяването на производството. Видно от данните по делото такива са направени и поискани от ответника своевременно, както в съдебното заседание на 10.06.2008 г., така и с допълнителна молба от 07.07.2008 г. в срока по чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.), предвид пропуска на СГС да се произнесе по искането за разноски с определението от 23.06.2008г. Представен е договор за правна помощ и съдействие, с който „А” Е. гр. С. е упълномощило адв. Т да го представлява в образуваното производство, като е договорено и дължимото възнаграждение в размер на 2 884,40 лв. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 от ГПК правилно първоинстанционният е присъдил дължимото възнаграждение за упълномощения а. , което с оглед цената на предявения иск и сложността на спора не се явява прекомерно – чл. 78, ал. 5 от ГПК. В този смисъл са и изводите на САС и постановеното от него определение, в частта, в която се оставя без уважение частната жалба срещу определение от 10.07.2008 г. по гр. д. № 1 874/2008 г. на СГС е правилно и съобразено с постоянната съдебна практика на съдилищата, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива практика, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване.
С оглед на всичко изложено дотук настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 29.12.2008 г. на Софияски апелативен съд, Гражданска колегия, І-ви състав, постановено по ч .гр. д. № 2 769/2008 г. в частта, с която се оставя без уважение частната жалба на дружеството с вх. № 22 019/11.08.2008 г. против определение от 10.07.2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав по гр. д. № 1 874/2007 г.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: