О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр. София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 25 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е” А. , гр. С. ч. процесуалния му представител адв. В срещу определение № 833 от 06.08.2009г. по т. дело № 1004/2007г. на Апелативен съд Пловдив, Четвърти състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба с вх. № 3428/03.06.2009г., депозирана от „Е” А. , гр. С. по реда на чл. 248 ГПК за допълване на въззивно решение № 9999/25.11.2008г. по гр. д. № 1004/2007г. на Пловдивски апелативен съд в частта относно съдебните разноски.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на извода, че молбата за допълване на решението в частта му за разноските е подадена след преклузивния срок. Поддържа становище, че когато въззивното производство е проведено по реда на отменения ГПК, на основание § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК акцесорното производство по изменение или допълване на постановеното решение също следва да се разглежда по досегашния ред. Релевира доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 248 ГПК вместо разпоредбата на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за един адвокат.
Ответникът „Е” Е. , гр. С. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на „Е” А. , гр. С. за изменение на въззивното решение в частта относно съдебните разноски, Апелативен съд Пловдив е приел, че същата е просрочена, тъй като е подадена на 03.06.2009г., а въззивното решение е постановено на 04.09.2008г. и молителят, който не е обжалвал решението е имал възможност в срок до 04.10.2008г. да претендира по реда на чл. 248 ГПК да бъде допълнено решението в частта му за съдебните разноски. Изложил е съображения, че след като молбата за присъждане на разноски е депозирана на 03.06.2009г., то съгласно § 2, ал. 14 ПЗР на ГПК производството е по реда на новия ГПК и се прилагат сроковете, предвидени в чл. 248 от новия ГПК.
Определението на Пловдивски апелативен съд е правилно.
Въззивното производство е образувано преди влизане в сила на сега действащия ГПК по повод подадена на 02.08.2007г. от „Е” Е. , гр. С. въззивна жалба, а решението на Пловдивски апелативен съд е постановено на 25.11.2008г. и е влязло в сила на 07.05.2009г. съгласно чл. 296, т. 3 ГПК, когато с определение № 291/07.05.2009г. по т. дело № 144/2009г. ВКС, ТК, състав на Първо отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт. На основание § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК въззивното производство е подлежало на разглеждане по реда на отменения ГПК за разглеждане на делата от въззивната инстанция, тъй като въззивната жалба е подадена преди влизане в сила на ГПК, т. е. преди 01.03.2008г. След постановяване на въззивното решение обаче редът за неговото обжалване, включително и в частта за разноските, както и последващите подадени молби подлежат на разглеждане по реда, предвиден в ГПК от 2007г. по аргумент от § 2, ал. 3, 11 и 14 ПЗР на ГПК. Основание да се приеме, че допълването и изменението на решението в частта за разноските следва да се извърши по реда на ГПК от 2007г. е и невъзможността за самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за разноските – липсва аналогична норма на чл. 70 ГПК /отм./. Съгласно чл. 248 ГПК страната следва да подаде молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК до съда, постановил съдебния акт. Молбата е подадена след изтичане на срока за обжалване, поради което правилно Апелативен съд Пловдив е направил извод, че същата е просрочена.
Въз основа на изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 833 от 06.08.2009г. по т. дело № 1004/2007г. на Апелативен съд Пловдив, Четвърти състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: