Определение №106 от 9.2.2010 по ч.пр. дело №874/874 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 106
 
гр. София, 09.02.2010 година
 
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и десета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                 ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 874  по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. С. от с. Л. срещу разпореждане от 20.07.2009г. по гр. д. № 335/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав в частта, с което е върната подадената от Д. И. С. частна касационна жалба с вх. № 2365/24.03.2009г. срещу определението от 11.03.2009г. по гр. д. № 335/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу определението от 28.10.2008г. по ф. дело № 130/2008г. на Софийски градски съд, Фирмено отделение, 7 състав, с което е отказано конституирането му като трето лице помагач.
Частният жалбоподател поддържа, че неправилно съдът е приел, че не били отстранени нередовностите на частната касационна жалба. Излага доводи, че видно от изложението на адв. С, частният жалбоподател участва и в колективната частна касационна жалба, в която са изложени подробни съображения и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено, да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, след което определението на САС и определението от 28.10.2008г. по ф. дело № 130/2008г. на СГС да бъдат отменени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Софийски апелативен съд е върнал подадената от Д. И. С. частна касационна жалба с вх. № 2365/24.03.2009г. срещу определението от 11.03.2009г. по гр. д. № 335/2009г. на Софийски апелативен съд, като е приел, че частният жалбоподател в указания срок не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба.
Крайният извод на Софийски апелативен съд за връщане на частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. И. С. срещу определението на Софийски градски съд, с което е отказано конституирането му като трето лице помагач и по този начин определението на СГС е потвърдено, е правилен, но по други съображения. Частната касационна жалба е недопустима, тъй като въззивното определение, с което се потвърждава определението на СГС, с което е отказано конституирането на трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване. В чл. 274, ал. 3 ГПК се предвижда касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. При отказ за встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес и да се проведе отделно исково производство. Поради това, че разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е аналогична на чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ т. 5 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС на РБ намира приложение и при сега действащия ГПК. Въззивното определение от 19.05.2009г. по гр. д. № 169/2009г. на Кюстендилски окръжен съд не е от категорията и на визираните съдебни актове в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК поради това, че с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Предвид недопустимостта на частната касационна жалба срещу посоченото въззивно определение, без значение е дали частният жалбоподател е следвало да отстранява недостатъци на частната касационна жалба, нито дали ги е отстранил.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.07.2009г. по гр. д. № 335/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е върната подадената от Д. И. С. частна касационна жалба с вх. № 2365/24.03.2009г. срещу определението от 11.03.2009г. по гр. д. № 335/2009г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top