Определение №104 от 9.2.2010 по ч.пр. дело №/ на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 104
 
гр. София, 09.02.2010 година
 
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                                   
                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                 ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2  по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. Ф. от гр. Д. срещу разпореждане от 05.10.2009г. по гр. д. № 169/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е върната подадената от В. М. Ф. чрез пълномощник адв. Б частна касационна жалба с вх. № 2661/17.06.2009г. срещу определението от 19.05.2009г. по гр. д. № 169/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определението от 08.12.2008г. по гр. д. № 1071/2008г. на Кюстендилски районен съд, с което е отказано конституиране на ЗАД „Е”, гр. С. като трето лице помагач на страната на В. М. Ф..
Частният жалбоподател поддържа, че неправилно и въпреки уточнителната молба призовките да се изпращат на адреса на ответника поради това, че адвокатът няма връзка с клиента, съдът е прекратил производството поради неизпълнение на указанията, дадени в разпоредително заседание. Моли разпореждането да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Кюстендилски окръжен съд е върнал подадената от В. М. Ф. от гр. Д. чрез пълномощник адв. Й частна жалба с вх. № 2661/17.06.2009г. срещу определението от 19.05.2009г. по гр. д. № 169/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, като е приел, че частният жалбоподател, въпреки дадените му подробни указания, не е отстранил една от допуснатите нередовности на частната жалба – не е представил документ за внесена държавна такса в размер 15 лв.
Крайният извод на Кюстендилски окръжен съд за връщане на частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на Кюстендилски районен съд, с което е отказано конституиране на ЗАД „Е”, гр. С. като трето лице помагач на страната на В. М. Ф., е правилен, но по други съображения. Частната касационна жалба, по която не е внесена определената държавна такса, е недопустима, тъй като въззивното определение, с което се потвърждава определението на районния съд, с което е отказано конституирането на трето лице помагач на страната на ответника по иска, не подлежи на касационно обжалване. В чл. 274, ал. 3 ГПК се предвижда касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. При отказ за встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес и да се проведе отделно исково производство. Поради това, че разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е аналогична на чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ т. 5 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС на РБ намира приложение и при сега действащия ГПК. Въззивното определение от 19.05.2009г. по гр. д. № 169/2009г. на Кюстендилски окръжен съд не е от категорията и на визираните съдебни актове в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК поради това, че с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Предвид недопустимостта на частната касационна жалба срещу посоченото въззивно определение, без значение е дали частният жалбоподател е следвало да бъде уведомен лично за продължаването на срока за внасяне на държавната такса, нито дали държавната такса в размер 15 лв. е внесена или не.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.10.2009г. по гр. д. № 169/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top