Р Е Ш Е Н И Е
№ 735
гр. София, 03.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретар София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 381 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./ във връзка с § 2, т. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./.
Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. , гр. С. против решение № 313 от 13.12.2007г. по в. т. дело № 461/2007г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 296 от 19.07.2007г. по т. дело № 59/2007г. на Плевенски окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. за д. в. , гр. С. против „Българска з. 21” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и „С” Е. , гр. С. иск с правно основание чл. 647, т. 3 от ТЗ за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите по несъстоятелността на „Българска з. 21” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. на отразеният в нотариален акт № 1* том ІІІ, рег. № 3* дело № 437 от 2005г. на нотариус Иван Иванов договор за покупко-продажба на осем броя производствени сгради, разположени в поземлен имот с площ от 299 807 кв. м., находящ се в землището на гр. Д., ЕКАТТЕ 22215 в местността „З”, съставляващ поземлен имот с № 1* по плана за земеразделяне на гр. Д., и ищецът е осъден да заплати на „Българска з. 21” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. разноски в размер 150 лв. и на „С” Е. , гр. С. разноски в размер 1 000 лв.
Касаторът излага оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./. Наведени са доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че се касае за сделка, осъществена по реда на Закона за особените залози, при което нямало поведение на длъжника, увреждащо интересите на кредиторите по несъстоятелността на „Българска з. 21” Е. /в несъстоятелност/, гр. П.. Касаторът поддържа становище, че решението е постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./, тъй като съдът не е обсъдил наведените от ищеца доводи относно приложимостта на чл. 647, т. 3 от ТЗ към процесната сделка, оспорването на валидността на договора за особен залог и договора за продажба, сключен между „Л” Е. , гр. С. и „С” Е. , гр. С., не са обсъдени удостоверението за данъчна оценка на продадените недвижими имоти, заключението на съдебно-икономическата експертиза. Необсъждането е довело до неправилна преценка на фактическата обстановка, неправилност на правните изводи и нарушаване на ТЗ и ЗОЗ. Касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, евентуално искът да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни производства и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „С” Е. , гр. С.оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Ответникът „Българска з. 21” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 от ГПК /отм./, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, Великотърновски апелативен съд е приел, че атакуваната сделка е извършена по реда на ЗОЗ, поради което за нея не намира приложение чл. 647, т. 3 от ТЗ. Правната норма е относима към възмездна сделка, сключена между длъжник с открито производство по несъстоятелност и трето лице при условията на свободно договаряне. Според въззивния съд обстоятелството, че в нотариалния акт за продавач е посочен и се е подписал длъжникът вместо заложния кредитор съгласно особеното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ, че заложният кредитор продава от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество, не обуславя извод, че извършената сделка е свободно договорена между страните. Подробно изложените в нотариалния акт обстоятелства според съда сочат, че сделката е осъществена по реда на ЗОЗ и заложният кредитор „Л” Е. , гр. С. е този, който е договарял с купувача „С” Е. , гр. С.. Изложени са съображения, че при продажбата по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ цената на заложеното имущество не се договаря директно в условията на свободен пазар, а заложният кредитор е ограничен от направените оферти на кандидат – купувачите.
Въззивната инстанция е приела, че производството по чл. 32 и следващите от ЗОЗ е специално производство за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор, различно от индивидуалното принудително изпълнително производство по ГПК, така и от универсалното принудително производство по несъстоятелност по ТЗ. Изложени са доводи, че имуществото, върху което е учреден особения залог не влиза в масата на несъстоятелността и не служи за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността преди заложният кредитор да се удовлетвори, тъй като законодателят дава предимство на започналото производство по чл. 32 от ЗОЗ пред открито след него производство по несъстоятелност. Поради това, че е започнало изпълнение по ЗОЗ, касаещо имуществото на „Българска з. 21” Е. , гр. П. несъстоятелност/, включващо и процесните имоти преди откриване на производството по несъстоятелност, е направен извод, че атакуваната сделка не може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Българска з. 21” Е. , гр. П. в хипотезата на чл. 647, т. 3 от ТЗ.
При постановяване на решението Великотърновски апелативен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./. Посочената разпоредба изисква съдът да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на направената преценка и установените обстоятелства да постанови решението си. В първоинстанционното производство касаторът – ищец с молба от 05.06.2007г. е релевирал доводи за нищожност на договора за особен залог на търговско предприятие, сключен на 23.02.2005г. между „ з. 21” Е. , гр. П. и „Л” Е. , гр. С. по отношение на кредиторите на „Българска з. 21” Е. , гр. П., поради това, че целта му е увреждане интересите на кредиторите, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и нищожност на договора за продажба на недвижим имот по реда на ЗОЗ, сключен на 05.07.2005г. между „Л” Е. , гр. С. и „С” Е. , гр. С., с оглед нищожността на договора за особен залог. Тези доводи не са обсъдени от въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог на търговско предприятие има преюдициално значение по отношение на иска по чл. 647, т. 3 от ТЗ. Правилни са разсъжденията на Великотърновски апелативен съд относно характера на производството по чл. 32 и следващите от ЗОЗ в смисъл, че е специално производство за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор, различно от индивидуалното принудително изпълнително производство по ГПК и от универсалното принудително производство по несъстоятелност по ТЗ. При наличие на действителен договор за особен залог и започнало изпълнение по ЗОЗ относно отделни активи – елементи на заложеното търговско предприятие преди откриване на производството по несъстоятелност на залогодателя сделката за продажба на имот – елемент от заложеното търговско предприятие не може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Българска з. 21” Е. , гр. П. в хипотезата на чл. 647, т. 3 от ТЗ. Ако договорът за особен залог е нищожен, не би могло да бъде проведено валидно изпълнение по ЗОЗ, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 647, т. 3 от ТЗ и имуществото би влязло в масата на несъстоятелността. В този случай съдът би следвало да обсъди и представената данъчна оценка и заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение счита, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. По отношение на разноските същите не следва да се присъждат с настоящото решение, а трябва да бъдат взети предвид при постановяване на решението от въззивния съд.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 218б, ал. 1, б. „в”, предл. второ от ГПК /отм./ и чл. 218ж, ал. 1, изр. второ, предл. последно от ГПК /отм./, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 313 от 13.12.2007г. по в. т. дело № 461/2007г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия. ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.