Р Е Ш Е Н И Е
№ 701
София, 03.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 327/2008 г.
Производство по чл.218а, б.”б” и сл. ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. К. с фирма “Д” против решение № 7 от 12.02.2008 г. по т.д. № 5/2008 г. на Бургаски апелативен съд. Излагат се съображения в подкрепа на оплакването за необоснованост и за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК (отм.).
Ответникът по касация НДФ “13 века България” изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК (отм.) от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението, предмет на касационно обжалване съставът на апелативния съд оставил в сила решение № 250 от 29.10.2007 г. по гр.д. № 115/07 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от настоящия касатор Е. Д. К. иск срещу Н. д. ф. “13 века България” за прогласяване за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД на предварителния договор № 10 от 19.03.2001 г. за продажба на океански риболовен траулер “Чайка”, находящ се на брега на гр. Б..
В исковата молба и в хода на процеса касаторът е поддържал, че договорът има за предмет обещание за продажба на недвижим имот, по отношение на който е приложим реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като находящия се на брега на гр. Б. на около 500 м. от сградите на морските солници траулер към датата на сключването му е бил замонолитен и от това следва, че се е трансформирал от движима вещ в недвижим имот.
На основния по делото спорен въпрос имал ли е замолитения траулер статут на недвижима вещ въззивният съд отговорил отрицателно по съображения, че при тълкуване волята на страните се налага извода, че се касае до договор за продажба на движима вещ, в който като основание за сключването му страните са посочили чл.183 и сл. ЗЗД и Наредба № 7 от 14.11.1997 г. на МФ за продажба на движими вещи-частна държавна собственост, Заповед № 95 от 02.10.2000 г. и Решение на тръжната комисия от 15.12.2000 г., които се отнасяли именно до такава вещ. Този извод се потвърждавал и от представения предавателно-приемателен протокол, като с неговото подписване според съда фактическият състав на продажбата се е осъществил – вещта е предадена, а цената платена, т.е. настъпил е нейния транслативен ефект.
Въззивното решение следва да се остави в сила, но по съображения, различни от изложените.
Статутът на една вещ като недвижим имот се определя въз основа на закона и характеристиките на вещта, а не от волята на страните, както неправилно е приел въззивния съд. По пътя на тълкуването съдът може единствено да провери дали страните наистина са възнамерявали да сключат впоследствие договор във формата на чл.18 ЗЗД, макар изрично да не са казали това.
В разглеждания случай тълкуването на процесния договор не позволява да се направи извода, че от него е възникнало взаимно задължение за договаряне, от което следва, че не може против волята на съконтрахента по него касаторът да иска сключването му в установената в чл.18 ЗЗД писмена форма, респ. да иска обявяването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД..
На второ място с оглед характера на иска преценката относно статута на имота следва да се извърши към датата на постановяване на въззивното решение, доколкото по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД могат да бъдат обявени за окончателни само сделки, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, за които изискването за форма е елемент от фактическия им състав – чл.18 ЗЗД.
По делото не е било спорно, че замолитения на сушата траулер, предмет на процесния договор е бил демонтиран още преди предявяването на иска и нарязан на скрап, който факт съдът е обявен за общоизвестен. Обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД може да иска всяка от страните по него, но само и доколкото възникналата между тях облигационна връзка не е отпаднала към момента на предявяване на иска. След като вещта, към която е насочен транслативния ефект на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД е погинала, то договорът, дори и да е имал характеристиката на предварителен е развален по право – чл.88 ЗЗД.
На последно място не може да се приеме, че процесният траулер е имал характеристиката на недвижима вещ по смисъла на чл.110 ЗС, както се поддържа от касатора само поради факта, че е бил ситуиран на постоянно място. Обстоятелството, че е бил монтиран и демонтиран, без да се е достигнало да разрушаването му налага извода, че същият не е бил трайно прикрепен към земята и поради това следва да се сподели извода на въззивния съд, че трансалативното действие на процесния договор е настъпило в момента на неговото сключване.
По изложените съображение настоящата инстанция приема, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 7 от 12.02.2008 г. по т.д. № 5/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: