О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 02.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 493 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. В. и М. Стефанова В. от гр. С. срещу определение от 22.07.2008г. по гр. д. № 1482/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е обезсилен издадения на 06.08.2007г. по гр. д. № 1756/2005г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав изпълнителен лист за сумата 55 399 щ. д. и законната лихва от 18.06.2003г. в полза на М. Г. В. и М. Стефанова Войникова.
Инвокирани са доводи, че съдът неправилно е обезсилил изпълнителния лист в посочената му част, като не се е съобразил, че съгласно чл. 432, т. 4 от ГПК, когато въззивното решение бъде отменено от ВКС, изпълнителното дело се спира, без да е предвидено обезсилване на изпълнителния лист. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба С. Б. Д. и Р. Д. Д. от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. И оспорват частната жалба и поддържат становище, че същата е недопустима, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Изложени са и съображения за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответниците за нейната недопустимост поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Визираните в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези са предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивно определение по чл. 274, ал. 3 от ГПК, но не и на определение по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Обжалваното определение е постановено за първи път от Софийски апелативен съд, поради което същото подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да обезсили издадения на 06.08.2007г. по гр. д. № 1756/2005г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав изпълнителен лист за сумата 55 399 щ. д. и законната лихва от 18.06.2003г. в полза на М. Г. В. и М. Стефанова В. , Софийски апелативен съд е съобразил обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение, което е отменено в частта за сумата 55 399 щ. д. и делото е върнато за ново разглеждане.
Определението е правилно. Изпълнителният лист се обезсилва, когато по надлежния ред изпълнителното основание бъде отменено. В настоящия случай изпълнителното основание, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист, е решение № 46 от 18.07.2007г. по гр. д. № 1756/2005г. на САС, ГК, 2 състав в осъдителната му част, включително частта, с която е оставено в сила решението от 08.07.2005г. по гр. д. № 3314/2003г. на СГС, І-7 състав в осъдителната част за сумата 55 399 щ. д. със законната лихва от 18.06.2003г. С решение № 498 от 07.07.2008г. по т. дело № 225/2008г. на ВКС, ТК, Първо отделение посоченото въззивно решение е отменено в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за осъждане на С. Б. Д. и Р. Д. Д. да заплатят солидарно на М. Г. В. и М. Стефанова В. сумата от 55 399 щ. д. със законната лихва от 18.06.2003г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС в тази част. Изложената фактическа обстановка дава основание да се направи извод, че към настоящия момент и момента на постановяване на обжалваното определение не е налице изпълнително основание, което да удостоверява изпълняемо право относно сумата 55 399 щ. д. и законната лихва, считано от 18.06.2003г. по смисъла на чл. 237, б. „а” от ГПК /отм./, сега чл. 404, т. 1 от ГПК. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 432, т. 4 от ГПК урежда възможност изпълнителното производство да бъде спряно, когато въззивното решение бъде отменено от ВКС, не може да обуслови извод, че изпълнително основание по смисъла на чл. 237, б. „а” от ГПК /отм./, сега чл. 404, т. 1 от ГПК е налице. При отмяна на осъдителното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, издаденият въз основа на отмененото въззивно решение изпълнителен лист следва да бъде обезсилен, тъй като не съществува изпълнителното основание, въз основа на което същият е издаден.
Неоснователен е доводът, че изпълнителният лист не подлежи на обезсилване поради това, че по този начин частните жалбоподатели биха били лишени от обезпечение. Изпълнителният лист не е вид обезпечителна мярка и докато спорът е висящ пред въззивния съд, ако не е допуснато обезпечение на предявения иск, ищецът има право да подаде молба по реда на чл. 395 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.07.2008г. по гр. д. № 1482/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.