О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 13.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 887 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” О. , гр. С. чрез процесуален представител адв. М. М. срещу решение № 129 от 19.03.2009г. по в. гр. д. № 86/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 1* от 30.10.2008г. по гр. д. № 562/2008г. на Пазарджишки районен съд и ищецът „Д” О. , гр. С. е осъден да заплати на ответника „В” ЕО. , гр. В., обл. Пазарджишка направените за въззивното производство разноски в размер 250 лв. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от „Д” О. , гр. С. срещу „В” ЕО. , гр. В., обл. Пазарджишка искове за заплащане на сумата 1 448 лв. – наем за ползване на л. а. марка „Ф” за периода 01.02.2005г.-26.04.2005г. по договор от 31.01.2005г. и на сумата 1 500 лв. – наем за ползване на л. а. марка „О” за периода 31.01.2005г.-26.04.2005г. по договор от 01.01.2005г. и ищецът е осъден да плати на ответника сума в размер 859 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с утвърдената практика на ВКС, а именно по въпросите за: 1/ значението и приложението на презумпцията по чл. 301 ТЗ, начина и момента на противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт правна сделка; 2/ тежестта на оборване на презумпцията по чл. 301 ТЗ; 3/ доказателствената сила на изходящ от страната частен документ, установяващ изгодни за нея обстоятелства; 4/ доказателствената сила на счетоводните книги, когато не са редовно водени.
Ответникът „В” ЕО. , гр. В., обл. Пазарджишка не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
За да направи извод, че предявените искове са неоснователни, въззивният съд е приел, че ответното дружество „В” ЕО. , гр. В. не е наемател по сключените на 01.01.2005г. договори за наем на двата леки автомобила, а наематели са физическите лица И. Д. В. – на лек автомобил „Ф”, заменен впоследствие с „Ф”, и С. С. Г. – на лек автомобил „О”. Решаващият съдебен състав е обсъдил в съвкупност и взаимовръзка събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и е констатирал, че издадените от ищеца фактури, подписани от И. В. , който не е представител на ответното дружество, не са осчетоводени от ответника, по тях няма извършено плащане и през процесния период в счетоводството на ответника не е водена сметка 422 „П”. Поради това и като е изложил съображения, че ответното дружество се е противопоставило на извършените от негово име правни действия по сключените с ищеца договори за наем след получаване на нотариалната покана, връчена на 26.04.2005г., като е изпратило отговор до ищеца на 28.04.2005г., въззивният съд е заключил, че презумпцията на чл. 301 ТЗ е оборена и ответникът не е наемател на процесните автомобили, поради което липсва задължение за плащане на претендирания наем.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на спора. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения, приемани на основание чл. 124 ЗСВ, тълкувателни решения, приемани от Върховния съд и Върховния касационен съд при действието на ЗСВ от 1994г. /отм., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007г./ – чл. 86, ал. 2, тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд на основание чл. 59 ЗУС /отм., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г./, както и решенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 и чл. 291 ГПК. По посочените от касатора правни въпроси не е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но е налице трайно установена каузална практика на ВКС, с която въззивната инстанция се е съобразила. Извършените действия без представителна власт произвеждат действие за търговеца, ако последният не им се противопостави веднага след узнаването. Страната, която се позовава на презумпцията по чл. 301 ТЗ, следва да докаже момента на узнаването. Страната, която твърди, че лицето е действало от нейно име без представителна власт, следва да обори презумпцията на чл. 301 ТЗ, т. е. да установи, че се е противопоставила на извършените без представителна власт действия веднага след узнаването им. Приложението на чл. 301 ТЗ е в резултат на конкретна преценка на релевантните факти и доказателствата по делото. Въззивният съд е обсъдил всички събрани в двете съдебни производства доказателства и е направил извод, че липсва задължение за плащане на претендирания наем поради това, че страна по наемните договори не е ответното дружество. В конкретния случай моментът на узнаването, че фактурите са издадени на името на ответника и са подписани от лице без представителна власт, е датата на връчване на нотариалната покана с приложените към нея фактури – 26.04.2005г., а моментът на противопоставяне е датата на изпращане на отговора на нотариалната покана – 28.04.2005г. Като е съобразил това и факта, че договорите за наем са подписани не от ответника, а от физически лица, които не са и негови представители, решаващият съдебен състав е приложил правилно разпоредбата на чл. 301 ТЗ и не се е отклонил от практиката на ВКС, материализирана в приложените решение № 1859/16.11.2001г. по гр. д. № 359/2001г., ВКС, V г. о., решение № 202/31.05.2007г. по т. дело № 649/2006г., ВКС, І т. о. и решение № 1022/11.05.2006г. по т. дело № 313/2005г., ВКС, ТК.
Отговорът на поставеният от касатора въпрос относно доказателствената сила на счетоводните и търговските книги се съдържа в разпоредбите на чл. 146 ГПК /отм./ и чл. 55, ал. 1 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Счетоводните книги представляват по естеството си частни документи, които не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи и в този смисъл тяхната доказателствена сила е производна. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, материализирана в приложеното към касационната жалба и изложението решение № 155/13.03.2007г. по т. д. № 917/2006, ВКС, ТК, както и в решение № 1991/10.08.1957 г. на Върховния съд, решение № 413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004г., ВКС, ТК, решение № 423/01.06.2006г. по т. д. № 9/2006г., ВКС и др. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка и кредитирайки събраните в двете съдебни производства доказателства, е установил, че фактурите не са осчетоводени в ответното дружество. Дори и счетоводните книги да не са водени редовно от ответника, въз основа на това не може да се направи извод, че неосчетоводяването на фактурите установява потвърждаване на действията на подписалите ги лица.
Постоянна е практиката на ВКС, че частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. В конкретния случай обаче писмо изх. № 12/28.04.2008г. няма характер на частен свидетелстващ документ, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а е от вида на диспозитивните документи, защото материализира друго, неудостоверително изявление относно липсата на облигационна връзка между страните. Въззивният съд, като се е позовал на посоченото писмо, не е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира противоречие между разрешените правни въпроси в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика, нито е представил влезли в сила противоречиви решения по идентичен въпрос на други съдилища. Представените с касационната жалба решения на състави на ВКС не обосновават противоречива съдебна практика по приложението на чл. 301 ТЗ и доказателствената сила на изходящ от страната частен документ и на счетоводните книги. Различието в крайния резултат е обусловено от разликата в конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата, които трябва да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението. Преценката на фактическия и доказателствения материал, извършена от съда, е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт.
Предвид изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а на ответника не се присъждат, тъй като не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 19.03.2009г. по в. гр. д. № 86/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: