О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 05.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 9 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. С. С. от гр. В. чрез процесуалния й представител адв. Р срещу определение № 55 от 16.10.2008г. по т. дело № 344/2008г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба вх. № 6854/30.04.2008г. на Ф. С. С., гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 13.07.2007г. по т. дело № 877/2006г. на Варненски окръжен съд.
Частната жалбоподателка излага доводи, че определението не кореспондира на събраните по делото писмени доказателства, тъй като моментът, в който е депозирана молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е моментът, в който частната жалбоподателка е узнала за съдебното решение. Изложени са твърдения, че молителката не е получила препис от заключението на вещото лице и в съдебното заседание при приемане на експертизата, както и до приключване на съдебното дирене не е изясняван въпроса, че партидата на абонатния номер се води на името на друго лице. В частната жалба се поддържа становище, че справка изх. № 64171/19.03.2007г., представена от „Е”, не е била известна на частната жалбоподателка до момента, в който е узнала за решението на въззивната инстанция, и тъй като справката представлява ново доказателство, същата е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Частната жалбоподателка моли определението да бъде отменено и молбата да бъде разгледана по същество.
Ответникът „Е” ЕАД, гр. В. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1, ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като молителката не сочи момента, в който е узнала за решението и с оглед на заявените основания за отмяна и липсата на твърдения за момента на узнаването, не съществува възможност ВКС да извърши проверка за спазването на срока по чл. 305 от ГПК. Изложени са съображения, че дори за момент на узнаването на решението да се приеме датата на постановяването му, доколкото обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са били известни преди тази дата, то тримесечният срок от 13.07.2007г. е изтекъл към момента на депозирането на молбата – 30.04.2008г. Според съдебния състав конкретни основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК не са изложени, уточняващата молба не съдържа изявления за нови обстоятелства или нови писмени доказателства, а оплакванията за неправилност на въззивното решение не биха могли да се релевират в производството по отмяна на влезлите в сила съдебни решения.
Определението е правилно. Законосъобразно в съответствие с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК съдебният състав е приел, че молбата за отмяна следва да се разгледа по реда на чл. 307 от ГПК в сила от 01.03.2008г., предвид факта, че същата е постъпила на 30.04.2008г.
За да бъде допустима молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, е необходимо същата да бъде подадена от легитимирана страна в срока по чл. 305 от ГПК, да е насочена срещу влязло в сила съдебно решение и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Когато молбата не отговаря на тези изисквания, съдът е длъжен да изпрати на страната съобщение за отстраняване на нередовността в едноседмичен срок. Поради обстоятелството, че подадената от Ф. С. молба за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, а само посочване на чл. 231, ал. 1, б. „е” от ГПК /отм./ – лишаване от възможност за участие в дело вследствие нарушаване на съответните правила, и оплаквания за неправилност на въззивното решение, законосъобразно на основание чл. 306, ал. 1 от ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е указал на молителката в седмодневен срок от съобщението да изложи конкретни основания за отмяна съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК /стар чл. 231, ал. 1, б. „е” от отм. ГПК/, да посочи момента на узнаване на решението, чиято отмяна се иска и да представи доказателства за това. В уточняващата молба не са посочени конкретни обстоятелства във връзка с отразеното в молбата основание чл. 231, ал. 1, б. „е” от ГПК /отм./, сега чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, не е конкретизирано по какъв начин молителката е лишена от възможност да участва в делото с оглед твърдението й в молбата, а като основание за отмяна на решението на Варненски окръжен съд е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, без да са конкретизирани нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или страната не е могла да се снабди своевременно.
При така изложените основания за отмяна на влязлото в сила решение законосъобразно съставът на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение е направил извод, че молбата за отмяна е недопустима. Датата на узнаване на решението е относима към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. В конкретния случай обаче, въпреки предоставената от съдебния състав възможност, молителката не е конкретизирала обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК /чл. 231, ал. 1, б. „е” от отм. ГПК/. Точното и мотивирано изложение на основанията за отмяна е свързано с уточняване на обстоятелствата във връзка със съответните основания с оглед тяхното доказване в процеса. След като такава конкретизация не е извършена от страната, въпреки предоставената от съдебния състав възможност съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяна е недопустима.
Тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Поради това молителката е следвало да посочи новото обстоятелство или да представи новото писмено доказателство.
Твърдението в уточняващата молба, че едва във второинстанционното производство е открито новото обстоятелство, че ищцата като собственик на имота не е титуляр на партидата, обосновава извод, че молбата е недопустима, тъй като е просрочена – молителката е узнала посоченото обстоятелство във въззивното производство. С оглед изложеното напълно обосновани и законосъобразни са съображенията в обжалваното определение, че дори за момент на узнаване на решението да се приеме датата на постановяването му, доколкото обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са били известни преди тази дата, то тримесечният срок от 13.07.2007г. е изтекъл към момента на депозирането на молбата – 30.04.2008г.
Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка за неправилност на определението поради това, че не е получила препис от заключението на вещото лице, в съдебното заседание при приемане на експертизата и до приключване на съдебното дирене не е изясняван въпроса, че партидата на абонатния номер се води на името на друго лице, както и че справка изх. № 64171/19.03.2007г., представена от „Е” ЕАД, не е била известна на частната жалбоподателка до момента, в който е узнала за решението на въззивната инстанция. От една страна, тези уточнения са направени едва с частната жалба, т. е. след предоставения от съдебния състав срок по чл. 306, ал. 1 от ГПК и след постановяване на обжалваното определение. От друга страна, в съдебните заседания, когато са приети заключението на съдебно-счетоводната експертиза и писмо изх. № 64171/19.03.2007г. с приложени към него справки, представени от „Е” ЕАД, съответно на 13.06.2007г. и 28.03.2007г., е присъствал процесуалният представител на частната жалбоподателка, поради което се налага изводът, че посочените обстоятелство и доказателство са й станали известни във въззивното производство.
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪЖДАВА определение № 55 от 16.10.2008г. по т. дело № 344/2008г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: