О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 27.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 105 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ч. като Е. „М”, гр. П. ч. процесуален представител адв. Н срещу решение № 108 от 30.10.2008г. по т. дело № 197/2008г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение, с което е отменено решение № 31 от 22.05.2008г. по т. дело № 532/2007г. на Окръжен съд Бургас в отхвърлителната му част и М. Н. Ч. като Е. „М”, гр. П. е осъдена да заплати на „П” Е. , гр. Н. сумата 29 872,60 лв., представляваща стойността на извършени 6 бр. международни превози от м. февруари до м. юни 2007г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2007г. до окончателното й изплащане и допълнителни разноски в размер 2 432,90 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1, ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК, а именно по въпроса дали данъчните фактури, издадени без съществени реквизити по Закона за счетоводството и в нарушение на чл. 113, ЗДДС, могат да задължат посоченото в тях лице да заплати отразената стойност. Касаторът релевира доводи за наличие на практика на съдилищата с правни изводи, различни от тези на въззивната инстанция. В касационната жалба прави оплакване, че в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004г. на ОСС на ВАС съдът не е преценил, че данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, отразяващ конкретно облагаемо данъчно събитие, която следва да се преценява в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, както и в противоречие с постоянната съдебна практика, обективирана в решение № 3* от 24.03.2006г. по адм. дело № 10052/2005г., ВАС, І отд. и решение № 4* от 28.04.2006г. по адм. дело № 6821/2005г., ВАС, І отд., е решен въпроса за доказателствената сила на представените фактури.
Ответникът „П” Е. , гр. Н. ч. процесуален представител адв. Г оспорва касационната жалба и прави възражение, че същата е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3, ГПК. Поддържа становище, че изложението за допускане на касационно обжалване е формално и бланкетно. Моли да не се допуска касационно обжалване на решението и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3/. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
За да осъди ответника по исковата молба да заплати на ищеца претендираното навло, Апелативен съд Бургас е приел, че правоотношенията между страните произтичат от сключени между тях международни договори за превоз по 6 бр. товарителници през 2007г. /м. февруари 1 превоз, м. май 2 превоза и м. юни 3 превоза/. Обсъждайки представените договори – заявки, международните товарителници, фактурите и заключението на съдебно – икономическата експертиза, въззивната инстанция е констатирала, че превозите са извършени и не са платени. По отношение на представените ордери е прието, че същите не установяват извършени плащания по процесните международни превози. Във връзка с възражението на ответника по исковата молба, че превозът по договор – заявка от 22.06.2007г. и данъчна фактура № 2538/27.07.2007г. не е изпълнен с грижата на добър търговец, кранът е повреден, в резултат на което са причинени вреди, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че представения протокол не се отнася до същия кулокран, тъй като е съставен преди извършване на превоза и преди получаване на процесния кулокран.
Неоснователен е доводът на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът дали данъчните фактури, издадени без съществени реквизити по Закона за счетоводството и в нарушение на чл. 113, ЗДДС, могат да задължат посоченото в тях лице да заплати отразената стойност е важен, но не е съществен за решаване на спора, тъй като уважаването на заявената претенция е обосновано не само с представените фактури, но и въз основа на обсъждане на всички представени по делото доказателства – международни товарителници, договори – заявки, заключение на съдебно – икономическа експертиза. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Същественият за спора въпрос е кои са страните по превозните договори и този въпрос е решен след обсъждане на всички събрани по делото доказателства.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, ГПК. Критерият съобразно посочената разпоредба се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалвания съдебен акт е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК включва трайната, непротиворечива практика, създадена с решенията на отделните състави на ВС и ВКС, тълкувателните решения на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС /отм./ и ЗСВ, но не и практиката на Върховен административен съд. Поради това неоснователно е позоваването на Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004г. на ОСС на ВАС, решение № 3* от 24.03.2006г. по адм. дело № 10052/2005г., ВАС, І отд. и решение № 4* от 28.04.2006г. по адм. дело № 6821/2005г., ВАС, І отд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива практика на ВКС, нито е представил решения на други съдилища, в които съществените за спора правни въпроси се решават по различни начини.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Бургас. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за касационното производство в размер 2 826 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 108 от 30.10.2008г. по т. дело № 197/2008г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение.
ОСЪЖДА М. Н. Ч. като Е. „М”, гр. П., ул. „. март” № 10 да заплати на „П” Е. , гр. Н., Промишлена зона сума в размер 2 826 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и шест лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: