О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр. София, 23.10.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 365 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 213, б. „б” във връзка с чл. 192, ал. 4 от ГПК /отм./ и § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д” К. , гр. П. срещу определение № 2* от 06.08.2008г. по в. гр. д. № 1349/2008г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV гр. с., с което „Д” К. , гр. П. е осъдена да заплати на Н. С. П. от гр. П. сумата 700 лв. – разноски по въззивното производство. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението и поддържа становище, че разноски не следва да се присъждат, тъй като пълномощникът на ищцата не е представил писмена защита по делото. Налице е хипотезата на чл. 64, ал. 4 от ГПК /отм./ и адвокатското възнаграждение може да бъде намалено. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът Н. С. П. от гр. П. чрез процесуалния си представител адв. Ж оспорва частната жалба и поддържа становище, че разноските правилно са присъдени, тъй като същите са направени и процесуалният представител на ищцата е депозирал писмено възражение срещу въззивната жалба, участвал е в откритото съдебно заседание на 08.07.2008г. и е депозирал писмена защита пред въззивната инстанция. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в законния срок от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.
За да осъди „Д” К. , гр. П. да заплати на Н. С. П. от гр. П. сумата 700 лв. – разноски по въззивното производство по реда на чл. 192, ал. 4 от ГПК /отм./, Пловдивски окръжен съд е приел, че въззиваемата страна Н. П. е представила договор за правна помощ, от който е видно, че е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и е поискала присъждане на разноски, както с отговора към въззивната жалба, така и в последното съдебно заседание.
Определението на Пловдивски окръжен съд е правилно.
Въззивното производство е образувано по повод на подадена от „Д” К. , гр. П. на 24.03.2008г. въззивна жалба срещу решение № 18 от 05.03.2008г. по гр. д. № 717/2007г. на Пловдивски районен съд, 17 гр. с.. Процесуалният представител на въззиваемата страна е депозирал по делото на 29.04.2008г. писмено възражение срещу въззивната жалба. В проведеното на 08.07.2008г. съдебно заседание адв. Ж е участвала като представител на въззиваемата Н. С. П., представила е пълномощно от 01.07.2008г., от което е видно, че договореното възнаграждение в размер 700 лв. за процесуално представителство по гр. д. № 1349/2008г. на Пловдивски окръжен съд е изплатено, и на 09.07.2008г. е депозирала писмена защита. Искането за присъждане на разноски е заявено от Н. С. П. чрез процесуалния й представител в писменото възражение, съдебното заседание и писмената защита. Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Н. П. срещу „Д” К. , гр. П. искове за заплащане на част от дялова вноска /имуществен дял/ в кооперацията и обезщетение за забавено плащане са уважени.
При тези данни се налага изводът, че правилно Пловдивски окръжен съд е присъдил разноски в размер 700 лв. Отговорността по чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ГПК /отм./ е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски. Противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен иск, респективно обжалване на съдебен акт или защитни действия срещу неоснователна въззивна жалба, следва да бъде задължена да репарира направените от другата страна разноски.
Определението е законосъобразно, като съдът е отчел обстоятелството, че въззивната жалба на „Д” К. не е уважена, решението на първоинстанционния съд е оставено в сила, разноските са направени и искането е заявено своевременно.
Хипотезата на чл. 64, ал. 4 от ГПК /отм./ не е налице. Заплатеното от ищцата – въззиваема страна в производството пред Пловдивски окръжен съд адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид активността на процесуалния представител на въззиваемата в производството пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Д” К. , гр. П. срещу определение № 2* от 06.08.2008г. по в. гр. д. № 1349/2008г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV гр. с..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.