О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр. София, 08.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 265 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. М. от гр. В. чрез процесуален представител адв. Р срещу решение № 232 от 08.10.2008г. по в. гр. д. № 342/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решението от 13.03.2008г. по гр. д. № 849/2006г. на Великотърновски окръжен съд и вместо това ответникът К. П. М. от гр. В. е осъден да заплати на Г. Ц. Ц. от гр. С. сумата 10 400 лв., дължима в резултат на неоснователно обогатяване по издаден от него в гр. С. на 14.04.2000г. запис на заповед с падеж 14.07.2000г. за сума в размер левовата равностойност на 10 400 германски марки, ведно със законната лихва върху 10 400 лв., считано от 13.07.2006г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 548 лв. – разноски по делото за двете инстанции.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че изводите на въззивния съд са направени в противоречие с практиката на ВКС относно необходимите условия за уважаване на иска по чл. 534 ТЗ /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, спорът – предмет на делото е решен противоречиво в сравнение с други идентични или близки казуси /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и е от значение за точното прилагане на закона /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът Г. Ц. Ц. от гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че обжалваният съдебен акт е съобразен с трайната практика на ВКС, като подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 534 ТЗ, въззивният съд е приел, че на 14.04.2000г. в гр. С.. П. М. е издал запис на заповед, с който безусловно се е задължил при предявяването на записа да заплати на Г. Ц. Ц. сумата 10 400 германски марки в левовата равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Решаващият съдебен състав е констатирал, че записът на заповед е издаден поради дадена сума в заем от ищеца на ответника, не е предявен на поемателя за плащане и сумата не е платена от ответника на ищеца.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция е приела, че записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ и размерът на дължимата сума е определен – 10 400 лв., предвид курса на германската марка към лева до съществуването на германската марка като национална валута и платежно средство – 1 герм. марка = 1 лв. Поради това, че записът на заповед не е предявен за плащане поради пропускане на срока от страна на приносителя, ищецът е загубил правата по него и се е породило правото да иска заплащане на сумата, с която ответникът се е обогатил. Въззивният съд е изложил съображения, че обедняването на ищеца е поради невъзможността имуществото му да се увеличи със сумата по записа на заповед, а обогатяването на ответника се изразява в спестяване на парични средства за погасяване на задълженията му по записа на заповед.
По отношение на наведеното от ответника по иска възражение за изтекла давност е прието, че същото е неоснователно, тъй като тригодишният срок за предявяване на исковете по чл. 531 ТЗ изтича на 14.07.2003г., а съгласно чл. 534, ал. 2 ТЗ искът по ал. 1 за неоснователно обогатяване се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на менителничните искове и следователно този срок изтича на 14.07.2006г. Предвид факта, че исковата молба е предявена на 13.07.2006г., е направен извод, че искът е предявен в рамките на тригодишния срок и не е погасен по давност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Неоснователен е доводът, че изводите на въззивния съд относно необходимите условия за уважаване на иска по чл. 534 ТЗ са направени в противоречие с практиката на ВКС. Искът с правно основание чл. 534 ТЗ е специален менителничен иск и предпоставя наличието на валиден менителничен документ. Правото да се предяви иск по чл. 534 ТЗ възниква, когато е погасено правото на иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ – когато менителничният иск е погасен по давност или не са извършени необходимите действия за запазване на правата по него. Правната последица от погасяване на менителничния иск по давност е прескрибиране на менителничния ефект, а правната последица от неизвършване на необходимите действия за запазване правата по менителничния ефект е неговото преюдициране. В съответствие с материалния закон и постоянната съдебна практика решаващият съдебен състав е изследвал от фактическа и правна страна задължителните реквизити на записа на заповед, каузалното правоотношение въз основа на което е издаден менителничният ефект, констатирал е наличието на определена сума, предвид фиксирания курс на германската марка и е съобразил, че правото на иск на ищеца по чл. 531, ал. 1 ТЗ е погасено поради неизвършване на някои действия за запазване на правата по записа на заповед. В унисон с практиката на ВКС е изяснено от къде произтича обедняването на ищеца и обогатяването на ответника – имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на ответника се изразява в спестяване на парични средства за погасяване на задълженията му по записа на заповед.
Неоснователно е позоваването на решение № 215 от 14.02.2003г. по гр. д. № 2104/2002г. на ВКС, V г. о. Посоченият съдебен акт е постановен във връзка с молба за откриване на производство по несъстоятелност и в него са изложени съображения относно тригодишната погасителна давност на иска по чл. 531, ал. 1 ТЗ и възможността след изтичане на този давностен срок приносителят на записа, изгубил иска по чл. 531, ал. 1 ТЗ поради изтекла давност, да търси сумата от издателя, с която той се е обогатил в негова вреда, на основание чл. 534 ТЗ. Направените изводи в обжалвания съдебен акт относно погасителната давност на двата иска и предпоставките за предявяване на иска за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ не са в противоречие с приложеното към касационната жалба решение № 215 от 14.02.2003г. по гр. д. № 2104/2002г. на ВКС, V г. о., а са в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана и в решение № 599 от 17.03.2006г. по т. дело № 664/2004г. на ВКС, ТК, І о.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Цитираните от касатора и приложени към касационната жалба решение № 29/27.02.2008г. по в. гр. т. дело № 613/2007г. на Великотърновски апелативен съд, решение № 159/07.11.2007г. по гр. д. № 370/2006г. на Великотърновски окръжен съд, решение № 20/15.04.2005г. по т. дело № 66/2004г. на Бургаски апелативен съд и решение № 215 от 14.02.2003г. по гр. д. № 2104/2002г. на ВКС, V г. о. не установяват противоречива съдебна практика по разрешените с обжалваното решение правни въпроси. По отношение на решенията на ВТАС, ВТОС и БАС не са налице данни за влизането им в сила. Освен това в посочените решения на ВТАС и ВТОС идентичните правни въпроси са разрешени по същия начин, по който и въпросите във въззивното решение – предмет на настоящата касационна жалба. Различният резултат се дължи на обстоятелството, че искът по чл. 534 ТЗ по приложените съдебни актове на ВТАС и ВТОС е отхвърлен поради плащане на сумата по записа на заповед. Решението на Бургаски апелативен съд е във връзка със запис на заповед, гарантиращ отношенията на съдружници в гражданско дружество по договор за съвместна дейност, и искът по това дело е отхвърлен поради това, че договорът за гражданско дружество не е прекратен и съдружникът няма право да претендира своя дял от общата собственост. В приложеното решение на ВКС, V г. о. и обжалвания съдебен акт въпросът за погасителната давност на иска по чл. 534 ТЗ и предпоставките за неговото предявяване са разрешени по един и същ начин.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 534, ал. 1 и ал. 2 ТЗ са точни, ясни и не създават проблеми при тяхното прилагане. По въпроса за предпоставките за предявяване на иска по чл. 534 ТЗ, неговия фактически състав и погасителната давност е формирана съдебна практика на ВКС, която не се налага да бъде изоставяна и с която въззивната инстанция при постановяване на обжалвания съдебен акт се е съобразила.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 08.10.2008г. по в. гр. д. № 342/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: