О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 13.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 961 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Х”, гр. П. срещу решение № 115 от 06.07.2009г. по т. дело № 232/2009г. на Апелативен съд П. , 3 състав, с което е отменено решение № 538/26.11.2008г. по т. дело № 98/2008г. на Пловдивски окръжен съд, предявените от С. „Х”, гр. П. против „Ф” О. , гр. К. за заплащане на сумата 20 557,18 лв. – неплатена цена по фактура № 103341/19.12.2006г. и сумата 3 974,46 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 19.12.2006г. – 29.02.2008г. искове са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 091 лв. – разноски за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпросите, свързани с приложението на чл. 109 ГПК /отм./, чл. 53, чл. 55, ал. 1 и 2, чл. 327, ал. 1 и чл. 301 ТЗ във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 6, чл. 7 и чл. 8 ЗСч. Позовава се на противоречие с ППВС № 5 от 28.05.1975г., ППВС № 6 от 23.12.1968г., решение № 1074/28.12.2007г. по т. дело № 644/2007г., ВКС, ТК, ІІ о., решение № 155/13.03.2007г. по т. дело № 917/2006г., ВКС, ТК, решение № 640/06.10.2008г. по т. дело № 263/2008г., ВКС, ТК, ІІ о.
Ответникът „Ф” О. , гр. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като се касае до обикновен търговски спор, който не съдържа съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е в противоречие с практиката на ВКС или да е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал доставянето на металите – представените пет броя експедиционни бележки не са подписани от представител на ответника /подписа върху експедиционна бележка от 22.08.2006г. не е положен от А. Т. , а подписите върху останалите експедиционни бележки са на шофьори на ищеца/, отбелязаните килограми на арматурното желязо във фактурата /25 984 кг/ и експедиционните бележки /общо 25 710 кг/ се разминават, фактура № 103341/19.12.2006г. не е подписана от получателя. По отношение на заплащане на сумата 10 000 лв. от ответника решаващият съдебен състав не е възприел, че има частично плащане по фактурата, тъй като разписката е от 01.12.2006г., фактурата – от 19.12.2006г., а ищецът твърди, че е получил сумата на 23.04.2007г. Изложил е съображения, че самото записване в дневника на синтетични и аналитични сметки не е доказателство за плащане. Във въззивното решение е констатирано, че ответникът е признал единствено, че е имал търговски взаимоотношения с ищеца и че с приходните касови ордери задълженията към ищеца са изплатени изцяло.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението и въззивното решение материалноправните и процесуалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора, се отнасят до задължението на съда да отдели спорното от безспорното съгласно чл. 109 ГПК /отм./, доказателствената сила на счетоводните записвания и търговските книги, съгласно чл. 53 и чл. 55 ТЗ във връзка с чл. 6 и чл. 7 ЗСч, приложението на чл. 301 ТЗ и чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правният въпрос от значение за спора е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994г. /отм./, тълкувателни решения на ОСГКТК, ОСГК и ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
При разглеждане на делото и отделяне на спорното от безспорното въззивният съд е процедирал съобразно задължителната практика на ВС по приложение на чл. 109 ГПК /отм./, обективирана в ППВС № 5 от 28.05.1975г. и ППВС № 6 от 23.12.1968г. Решаващият съдебен състав е отчел становищата, твърденията и признанията на страните и е констатирал, че ответникът е признал единствено, че е имал търговски взаимоотношения с ищеца и че с приходните касови ордери задълженията към ищеца са изплатени изцяло. Нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство има признание от страна на ответника, респективно процесуалния му представител, че извършените плащания с осемте броя приходни касови ордери, включително осчетоводеното от ищеца плащане в размер 10 000 лв. са във връзка с доставката на арматурното желязо по процесната фактура и експедиционни бележки. Твърдението на ответника е за извършени авансови плащания във връзка с дълготрайни търговски взаимоотношения по покупко-продажба на стоки, индиция за които търговски взаимоотношения са и записванията в дневника на синтетични и аналитични сметки, но не и по конкретната претенция.
По въпросите, свързани с доказателствената сила на първичните счетоводни документи, когато те не отговарят на предвиденото в Закона за счетоводството съдържание, доказателственото значение на счетоводните книги, приложението на чл. 53 и чл. 55 ТЗ във връзка с чл. 6 и чл. 7 ЗСч и на чл. 301 ТЗ е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 62/25.06.2009 г. по т. дело № 546/2008г., ВКС, II т. о. и решение № 46/27.03.2009г. по т. дело № 454/2008г., ВКС, ІІ т. о. , която не е нарушена от въззивната инстанция. При липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Експедиционните бележки като първичен счетоводен документ също следва да съдържат реквизитите в чл. 7 ЗСч и за да удостоверят получаване на стоката трябва да са подписани от представителя на купувача или упълномощено от него лице.
За да се приеме, че купувачът е потвърдил извършените от трети лица /без представителна власт/ действия по приемане на стоките, е необходимо да не се е противопоставил веднага след узнаването им. От значение е моментът на получаване на фактурата, експедиционните бележки или стоките. В съответствие с практиката на ВКС по прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ въззивният съд не се е позовал на тази правна норма, предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства, че ответникът е получил фактурата и експедиционните бележки преди подаване на исковата молба и представянето им в първоинстанционното производство /решение № 62/25.06.2009 г. по т. дело № 546/2008г., ВКС, II т. о./, нито е доказано осчетоводяване на фактурата, включването й в дневника за покупките и заприходяването на стоките в счетоводството на ответника /решение № 46/27.03.2009г. по т. дело № 454/2008г., ВКС, ІІ т. о./.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГКТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените и представени от касатора решение № 1074/28.12.2007г. по т. дело № 644/2007г., ВКС, ТК, ІІ о., решение № 155/13.03.2007г. по т. дело № 917/2006г., ВКС, ТК и решение № 640/06.10.2008г. по т. дело № 263/2008г., ВКС, ТК, ІІ о. не установяват противоречива съдебна практика по релевантните за настоящия спор въпроси. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗСч, записването в дневника за аналитично и счетоводно отчитане е вторичен документ и е носител на преобразувана или диференцирана информация, получена от първични документи. Разпоредбите на чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 146 ГПК /отм./ въвеждат едно изключение в полза на лицата, които водят счетоводни записвания, като им позволява да се позовават на тях, ако са редовно водени. Доказателствената сила на счетоводните записвания и търговските книги е производна и се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, които биха били предмет на обсъждане при проверка правилността на решението, но не при решаване на въпросите по допускане на касационното обжалване. Обсъждайки събраните по делото доказателства, включително и първичните счетоводни документи, и изграждайки въз основа на тях фактическите си изводи и правни доводи, въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика. Различният изход на делата се дължи на различната фактическа обстановка по всеки отделен правен спор.
По въпроса за приложението на чл. 301 ТЗ има формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която е в смисъла на решение № 640/06.10.2008г. по т. дело № 263/2008г., ВКС, ТК, ІІ о. и която не е нарушена от въззивната инстанция.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 06.07.2009г. по т. дело № 232/2009г. на Апелативен съд П. , 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.