О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 07.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 211 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О” Е. , гр. К. и „П” Е. , гр. С., при подписана от процесуалния им представител адв. В срещу определение № 847 от 29.10.2008г. по ч. гр. д. № 2117/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, с което е оставено в сила определение от 10.09.2008г. по т. дело № 50/2008г. на Кюстендилски окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, подадена от „П” Е. , гр. С. и „О” Е. , гр. К. срещу „Б” О. , гр. С..
Частните жалбоподатели поддържат, че въззивното определение е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – решеният от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Частните жалбоподатели молят определенията на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат отменени, а делото върнато на Кюстендилски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
За да потвърди определението на Кюстендилски окръжен съд, с което е върната исковата молба, подадена от „П” Е. , гр. С. и „О” Е. , гр. К. срещу „Б” О. , гр. С. за обявяване на нищожност на договорна ипотека и е прекратено производството по делото, Софийски апелативен съд е констатирал, че в указания от първоинстанционния съд срок ищците не са внесли в пълен размер следващата се държавна такса.становено е, че с определение от 01.08.2008г. исковата молба е оставена без движение с указание до ищците, получено съответно на 13.08.2008г. и на 25.08.2008г., в 7-дневен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 807,77 лв. и с вносна бележка от 01.09.2008г. ищецът „П” Е. е внесъл държавна такса в размер 180,77 лв. Въззивният съд е приел за ирелевантни доводите на частните жалбоподатели, че внасянето на държавна такса в по-малък от определения от съда размер е поради техническа грешка, респективно поради неправилно прочитане на указаната сума.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Частните жалбоподатели не са посочили кой е същественият правен въпрос, но с оглед изхода на делото може да се определи, че същественият правен въпрос е процесуалноправен и е свързан със задълженията на съда при непредставен към исковата молба документ за внесена държавна такса.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 99, б. „б” и чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от ГПК /отм./ не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание. По посочените разпоредби има установена постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. След като съдът е дал конкретни указания и е определил срок за отстраняване на недостатъците на исковата молба и съобщението е връчено на ищеца, за съда не съществува задължение да изпраща повторно съобщение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 847 от 29.10.2008г. по ч. гр. д. № 2117/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.