О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София, 03.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 700 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Й. Й. в качеството му на Е. „Ю”, с. С., област В. Търновска чрез процесуалния му представител адв. Б срещу решение № 64 от 30.06.2008г. по гр. д. № 2465/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е оставено в сила решение от 13.07.2007г. по гр. д. № 870/2006г. на Великотърновски окръжен съд и Й. Й. Й. в качеството му на Е. „Ю” е осъден да заплати на З. Н. С. в качеството й на Е. „А”, гр. В. сумата 250 лв. – разноски по делото. С оставеното в сила решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер 17 333,72 лв., представляваща дължима цена за продадена и получена стока с включено ДДС, сума в размер 2 942,60 лв. – мораторна лихва, считано от издаване на фактурите до 20.07.2006г., законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2006г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер 1 733,37 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът в писмено изложение обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като сочи, че съдът неправилно и тенденциозно е тълкувал приетите съдебно-счетоводни експертизи, немотивирано не е кредитирал неоспорените от страните заключения на вещите лица.
Ответникът З. Н. С. в качеството й на Е. „А”, гр. В. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в едномесечния срок по чл. 283 и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивната инстанция е приела за установено, че Е. „Ю” е получил от Е. „А” посочените в представените фактури семена и препарати, поради което дължи плащането на тяхната цена. Изложени са съображения, че фактурите могат да бъдат ценени като писмени доказателства, установяващи получаването на стоката, тъй като ответникът по иска ги е подписал като получател на стоката. Обсъдени са заключенията на съдебно-икономическите експертизи и въз основа на заключението на вещо лице М. Б. съдът е приел, че цените на всички семена, торове и препарати по фактурите съответстват на цените по ценоразписа по договора за консигнация, поради което е определил дължимата цена съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност при тълкуването на съдебно-счетоводните експертизи и немотивираното некредитиране на приетите заключения не би могла да аргументира наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивното решение, при която са опорочени фактическите констатации на съда.
С оглед данните по делото и въззивното решение, съществените с оглед изхода на спора материалноправни въпроси са: дали ответникът по иска е получил описаната във фактурите стока; определена ли е цената между страните. По отношение на тези въпроси обаче не е изпълнено нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1 от ГПК изисквания. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализиране на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и въз основа на тях е изградил фактическите констатации и правните изводи. Доколко констатациите на въззивния съд са правилни и обосновани е въпрос, който е конкретен за всеки съдебен спор и е в зависимост от конкретните доказателства, въпрос, който касае обосноваността на обжалвания съдебен акт и представлява касационно основание за отмяна на решението поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Несъстоятелен е доводът на касатора, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК се състои от две кумулативно посочени предпоставки. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./ е точна и ясна и по отношение на нейното прилагане е налице константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и която е съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 30.06.2008г. по гр. д. № 2465/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.