О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 28.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 822 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците М. П. К., С. К. К. – С. и Ж. К.
К. , тримата от с. М., област Смолянска чрез процесуалния им представител адв. Л срещу решение № 79/30.03.2009г. по гр. д. № 1118/2008г. на Апелативен съд П. , трети състав, с което е оставено в сила решение № 42/19.06.2008г. по гр. д. № 120/2007г. на Смолянски окръжен съд в осъдителната му част за сумата 11 100 лв., представляваща неплатена стойност на закупена по три броя фактури стока от наследодателя им К. Ж. К. като ЕТ „К”, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2007г. до изплащането й, сумата 4 299,97 лв. – мораторна лихва за забава и разноски в размер 1 778лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира довод са допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът поддържа становище, че съдът неправилно е оставил в сила първоинстанционното решение, в нарушение на чл. 188 ГПК /отм./ не е обсъдил задълбочено, обективно и в съвкупност събраните доказателства и изводите му не кореспондират с тях.
Ответникът „Х” О. , гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност и обоснованост на решението. Моли касационната жалба да бъде върната и производството по делото прекратено, евентуално решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният иск за заплащане на цена на доставена стока в размер 11 100 лв. е основателен, въззивният съд е приел, че ищецът „Х” О. , гр. С. е доставил на наследодателя на ответниците К като ЕТ „К” бяло брашно, за които доставки впоследствие е издал приложените към исковата молба 3 бр. фактури, а наследодателят на ответниците не е погасил задължението. Решаващият съдебен състав е преценил, че възражението за изтекла 5-годишна погасителна давност е неоснователно, като е изложил съображения, че фактурите са от 02.10.2002г., срокът по чл. 110 ЗЗД за предявяване на иска изтича на 02.10.2007г., а исковата молба е подадена по пощата на 01.10.2007г. Относно възражението на ответниците във въззивната инстанция, че фактурите не са подписани от техния наследодател, е изложено съображение, че оспорването е несвоевременно, а по отношение на оплакването, че счетоводната експертиза е едностранчива, решаващият съдебен състав е констатирал, че ответниците по исковата молба не са предоставили на експерта никаква документация, нито са го допуснали да провери на място. При постановяване на въззивното решение Пловдивски апелативен съд е обсъдил фактурите, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, свидетелските показания и пропуските за извозване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС. Развитите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания, че съдът неправилно е оставил в сила първоинстанционното решение, в нарушение на чл. 188 ГПК /отм./ не е обсъдил задълбочено, обективно и в съвкупност събраните доказателства и изводите му не кореспондират с тях, както и че решението е необосновано, са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това неоснователно е позоваването на приложеното с изложението решение № 529/11.04.2003г. по гр. д. № 2231/2002г., ВКС, V г. о. Приложените решение от 25.06.2001г. по ВАД № 173/2000г. на АС при БТПП и решение от 14.03.2002г. по ВАД № 97/2001г. на АС при БТПП не намират приложение, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, но не и решения на арбитражни съдилища.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са направени за настоящото производство.
По изложените съображения В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79/30.03.2009г. по гр. д. № 1118/2008г. на Апелативен съд П. , трети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.