О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
гр. София, 15.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 368 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С. срещу решение № 148 от 10.05.2008г. по в. гр. д. № 175/2007г. на Апелативен съд Пловдив, в частта, с която е оставено в сила решение № 3/08.01.2007г. по т. дело № 358/2005г. на Пловдивски окръжен съд и Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С. е осъдена да заплати на „А” А. , гр. К. направените разноски в размер 858 лв. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от Д. резерв и военновременни запаси”, гр. С. срещу „А” А. , гр. К. искове за заплащане на сумата 43 891,20 лв. – парична равностойност на отклонени и похабени количества военновременни запаси, както следва: 39 603,60 лв. – липси на външни автомобилни гуми 34 х 7 – 42 бр., външни автомобилни гуми 32 х 6 – 228 бр., вътрешни автомобилни гуми 32 х 6 – 58 бр., колани – 416 бр.; 4 287,60 лв. – похабени вътрешни автомобилни гуми 34 х 7 – 252 бр. и вътрешни автомобилни гуми 32 х 6 – 145 бр.; както и 4 389,12 лв. – договорна неустойка.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В допълнителна молба касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че решението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира доводи, че съдебният акт е постановен в противоречие със събраните писмени доказателства, не е обсъдена ведомост за движение на наличностите от стоки и материали при „А” А. , гр. К. индустриални запаси/ към 31.12.2003г. и не са изложени мотиви по исковата претенция, като не са съобразени разпоредбите на Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ.
Ответникът „А” А. , гр. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като касаторът не е изпълнил указанията на Апелативен съд Пловдив да посочи основанията за допускане на касационно обжалване. Релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между ищеца в качеството му на възложител и ответника в качеството му на съхранител е сключен договор за съхранение на ДР и ВВЗ № 70/27.07.2004г. със срок на действие от 01.01.2004г. до 31.12.2004г., който се счита продължен за още 12 месеца, ако договорът не бъде прекратен с предизвестие преди изтичане на едногодишния срок. Решаващият съдебен състав е констатирал, че фактическото предаване на процесните гуми и колани на влогоприемателя е станало през 1998г. съгласно предавателно сведение № 1/29.09.1998г. и приемателен акт № 1/23.10.1998г., а не към момента на сключване на договора, нито към началния момент на неговото действие, поради което е направил извод, че отношенията за периода 1998г.-2004г. не следва да се обсъждат, тъй като предаването на вещите през 1998г. е извън действието на процесния договор. Независимо от това Апелативен съд Пловдив е изложил съображения, че след като гумите са произведени през 1985г. и след изтичане на 5-годишен срок се считат негодни за употреба, то към момента на сключване на договора за влог процесните гуми са били без стойност. Този извод е изграден след обсъждане на събраните доказателства – протокол № 1/15.09.1998г., заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, констативен протокол от 08.07.2003г., предавателно сведение № 1 и приемателен акт № 2/26.05.2005г. Въззивният съд е заключил, че ищецът не е установил предаването на ответното дружество на основание договор за влог от 27.07.2004г. на видовете гуми и колани, чиято равностойност претендира, и то в състояние годно по предназначението им за държавен резерв, поради което предявените искове са неоснователни и недоказани.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е посочил кои са според него материалноправните и процесуалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевираните доводи, че съдебният акт е постановен в противоречие със събраните писмени доказателства, без да е обсъдена ведомост за движение на наличностите от стоки и материали при „А” А. , гр. К. индустриални запаси/ към 31.12.2003г. и при липсата на мотиви по исковата претенция, както и че в решението не са съобразени разпоредбите на Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК съответно за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството, а развитие на правото е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на непълни, неясни или противоречиви правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, предвид настъпили законодателни промени, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за задълженията на съда при постановяване на съдебното решение и необходимостта от обсъждане на всички събрани доказателства е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил. Решаващият съдебен състав е обсъдил в тяхната взаимовръзка представените доказателства и при установената от него фактическа обстановка в съответствие с материалния закон е постановил своето решение. Въпросът „доколко въз основа на обсъдените доказателства фактическата обстановка е установена правилно при спазване правилата на логическото мислене” касае обосноваността на въззивното решение, т. е. представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 10.05.2008г. по в. гр. д. № 175/2007г. на Апелативен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.