О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр. София, 23.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 619 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е” Е. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Б срещу определение № 617 от 26.06.2009г. по в. ч. гр. д. № 585/2009г. на Пловдивски апелативен съд, 4 граждански състав, с което е потвърдено определение № 38 от 23.04.2009г. по гр. д. № 57/2009г. на Смолянски окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото пред Смолянски окръжен съд и делото е изпратено на Софийски градски съд по компетентност на основание чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 109 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение и моли същото да бъде отменено, като спорът се разгледа от Смолянски окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 761/21.10.1994г. по гр. д. № 616/1994г. на ВКС, определение № 563/23.12.2008г. по в. ч. гр. д. № 1181/2008г. на ОС Велико Търново, решение № ІІІ-118/03.06.2008г. по в. гр. д. № 217/2008г. на ОС Бургас и решение № 1024/06.11.2008г. по гр. д. № 2740/2007г. на ВКС, ІІІ г. о.
Ответникът „Д” ООД, гр. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че определението на Пловдивски апелативен съд е правилно и не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът „С” ООД, гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С исковата молба пред Смолянски окръжен съд са предявени в обективно и субективно съединение следните искове: 1/ с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за признаване за недействителни по отношение на страните на извършените продажби на недвижими имоти /апартаменти и офиси със степен на завършеност „груб строеж”, находящи се в сграда в гр. С., бул. „. шосе” № 51/ от „Д” ООД, гр. С. на „С” ООД, гр. С. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на извършените сделки като привидни в хипотезата на абсолютна симулация и поради липса на основание за сключването им; 3/ с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителните договори за учредяване право на строеж на недвижими имоти, сключени на 14.03.2008г. между ищеца и първия ответник, за окончателни.
За да потвърди определението на Смолянски окръжен съд, с което на основание чл. 119, ал. 2 ГПК е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на Софийски градски съд по правилата на местната подсъдност, въззивният съд е приел, че предявените искове имат за предмет сделка с недвижими имоти, находящи се в гр. С. и по отношение на тях са налице хипотезите на чл. 109, изр. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В случая същественият въпрос е процесуалноправен и е свързан с определянето на местно компетентния съд по предявените в обективно и субективно съединение искове.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочения законов текст се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалвания съдебен акт е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва трайната, непротиворечива практика, създадена с решенията на отделните състави на ВС и ВКС, тълкувателните решения на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС /отм./ и ЗСВ, каквито частният жалбоподател не сочи.
Решение № 761/21.10.1994г. по гр. д. № 616/1994г. на ВКС не дава отговор на въпроса за местната подсъдност на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а постановява, че решението, с което се уважава Павловият иск, не създава вещно право в полза на ищеца. Подобен въпрос не е поставен в конкретния случай. Обстоятелството, че с решението по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не се създава вещно право в полза на ищеца, не означава, че договорите за продажба на недвижими имоти – предмет на Павловия иск не са договори за вещни права върху недвижими имоти. С иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се иска обявяване на недействителността на договори за вещни права върху недвижими имоти, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 109, изр. 2 ГПК.
Приложеното решение № 1024/06.11.2008г. по гр. д. № 2740/2007г. на ВКС, ІІІ г. о. не третира въпросите за местната подсъдност, които са от значение за конкретния случай, а се отнася до въпроса, че отхвърлянето на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД не сочи недопустимост на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, който въпрос по настоящото дело не е поставен.
Неправилно частният жалбоподател се позовава на противоречива съдебна практика. Приложеното определение № 563/23.12.2008г. по в. ч. гр. д. № 1181/2008г. на ОС Велико Търново е неотносимо, тъй като касае подсъдността на иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. За решение № ІІІ-118/03.06.2008г. по в. гр. д. № 217/2008г. на ОС Бургас няма данни, че е влязло в сила, и същото не третира въпросите за местната подсъдност, а за възможността за едновременно предявяване при условията на евентуалност на искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 617 от 26.06.2009г. по в. ч. гр. д. № 585/2009г. на Пловдивски апелативен съд, 4 граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.