О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр. София, 25.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 88 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Н. З. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. С срещу определение № 269 от 22.12.2008г. по ч. т. дело № 301/2008г. на Апелативен съд Бургас, с което е оставено в сила определение от 03.11.2008г. по гр. д. № 65/2005г. на Окръжен съд Сливен. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, образувано по предявените от С. Д. П. , С. Г. М. , И. Д. И. , И. Я. Д. и Й. Н. З. срещу ТД „А”, Холандия, гр. Д. в субективно кумулативно съединение искове.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – същественият процесуалноправен въпрос относно отказване продължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба и прекратяване на производството е от значение за точното прилагане на закона. Частният жалбоподател моли определенията на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат отменени, а делото върнато на Сливенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че с определение от 22.01.2008г. първоинстанционният съд е установил, че ответното дружество не съществува в правния мир, поради което е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в 20-дневен срок да посочи правоприемника на ответника със съответните индивидуализиращи белези. С определение от 08.07.2008г. и разпореждане от 24.09.2008г. този срок е продължен на основание чл. 36, ал. 1 от ГПК /отм./ съответно с 20 дни и 30 дни, а третата молба за продължаване на срока е оставена без уважение с определение от 03.11.2008г. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, Апелативен съд Бургас е приел, че са предоставяни достатъчно възможности на ищеца да издири данни, индивидуализиращи ответната страна, срокът за изпълнение на указанията от 22.01.2008г. е продължаван няколко пъти, но указанията не са изпълнени.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая същественият с оглед изхода на спора правен въпрос е процесуалноправен и е свързан с продължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба и прекратяване на производството.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Приложимите норми относно правосубектността на ответника /чл. 25, чл. 99, чл. 100 от отменения ГПК/ не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание.
Допускане на касационно обжалване на определението не е налице и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съдебен акт е съобразен с постоянната практика на ВКС. Многократно ВКС е поддържал становище, че за да бъде допустимо исковото производство, е необходимо страните да са процесуално правосубектни /за юридическите лица/, съответно процесуално правоспособни и дееспособни /за физическите лица/.становяването на процесуалната правосубектност се извършва с представяне на съответните документи за съществуването на юридическото лице в правния мир, а при правоприемство ищецът следва да посочи правоприемника с неговите индивидуализиращи белези и представи съответните документи, удостоверяващи правоприемството, респективно удостоверение от търговския регистър за актуалното състояние на дружеството. В конкретния случай на ищеца е предоставяна неколкократно възможност да посочи правоприемника на ответника с индивидуализиращите го белези. За съда не съществува задължение да уважава всяка молба за продължаване на определен срок за изпълнение на дадени указания.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 269 от 22.12.2008г. по ч. т. дело № 301/2008г. на Апелативен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.