О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
гр. София, 30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 741 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Ф. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Т срещу решение № 184 от 19.03.2009г. по в. гр. д. № 226/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставено в сила решението от 30.10.2008г. по гр. д. № 63/2006г. на Софийски градски съд, VІ търговско отделение, 7 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от А. К. Ф. от гр. С. срещу „С” О. , гр. С. искове за заплащане на сумата 10 200 лв. – част от дължимата награда от 64 000 лв. за участие в телевизионна игра „10/64” на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и сумата 1 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ направените по делото разноски в размер 2 250 лв.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Сочи, че съдът в противоречие с константната практика на ВКС се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно по следните въпроси:
1/ каква е правната регламентация на продуцираните, организираните, провежданите и излъчвани чрез средствата за масова информация /в частност телевизионни канали/ игри с обещани печалби и парични награди, участието на граждани в които е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие – подаване на платено текстово съобщение или обаждане на импулсен телефонен номер, с добавена стойност /форма на платено участие, залог да участие/ и следва ли по отношение на правилата на организация и отговорността на продуцентите – организатори на такива игри да се прилагат правилата на специалния Закон за хазарта;
2/ допустимо ли е, ако се приеме, че с оглед правната регламентация на индивидуализираните телевизионни игри не следва да се прилагат нормите на Закона за хазарта /нито пряко, нито субсидирано/ и при празнота или липса на правна регламентация и законова санкция за игри от такъв характер, единствените правила за организирането, провеждането им и за отговорността на продуцентите следва да се търсят в „правила и норми”, създадени от продуцентите и организаторите на телевизионните игри.
Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1/ допустимо ли е при липса на съдебна практика по определен съдебен казус да се извършва анализ на доказателствата по делото в съответствие с различни във времето тълкувания на един и същ релевантен факт; допустимо ли е изграждането на хипотетични изводи на базата на безспорно установени факти и обстоятелства от значение за спорния предмет по делото, при проведено активно, пълно главно доказване на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, при зачитането на автономията на ответника да определя правила за провеждане на определени прояви и мероприятия и при липса на правна регламентация за такива;
2/ допустимо ли е търговският и рекламен интерес на ответника по иска да бъде взет под внимание и да му бъде даден приоритет пред правото на ищеца да търси обезвреда за вредите, които е претърпял вследствие на неправомерно поведение на ответника;
3/ каква е отговорността на ползвателите на услугата доставка на вода от водоснабдителните ВиК дружества при констатирано нарушение на правилата за водоподаване, водоснабдяване и водоползване – договорна или деликтна;
4/ подлежат ли на доказване по основание, източник и размер действително претърпените вреди от тези дружества по общия ред или следва пряко да се прилага теоретичното и хипотетично изчисление на евентуално претърпени вред по методика, установена в подзаконови нормативни актове, без да е налице процесуално задължение в тежест на ищците – водоснабдителни дружества да доказват действителния размер на претърпените вреди, чиято обезвреда се претендира.
Ответникът „С” О. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че формулировката на въпроса не включва в условието твърдение, че именно това е наименованието на стенописа, а наличието на популярност на този стенопис поради изобразяването на Исус Христос в ракета, както се възприема от множество непредубедени и непрофесионално просветени лица. Решаващият съдебен състав е заключил, че в този смисъл въпросът не е подвеждащ, не е неадекватен и с взаимно-изключващи се части. Изложил е съображения, че въпросът съответства на приетите от ответника П няма претенция да ангажира задълбочени научни познания на участника в играта, чийто характер е забавно-развлекателен. Софийски апелативен съд е приел, че ако според ищеца въпросът е бил неадекватен и за него няма верен отговор, същият е следвало да го заяви по време на самата игра, но видно от записа на състезанието, той сам е предположил, че изобразяването в ракета е рекламна спекулация и се е опитал да налучка правилния отговор. Според решаващия съдебен състав не би могло да се приеме, че е налице неправилен и подвеждащ въпрос и поради това, че водещият на предаването е уточнил, че става дума за стенопис, в който „изглежда”, че Исус Христос е в ракета и че всъщност интерпретацията за космическо съоръжение не е на зографа, а на днешното общество. Изложени са съображения, че дори и да се приеме, че зададеният въпрос е неправилен, то искът също е неоснователен поради това, че не може да бъде установено, че ако на ответника би бил зададен друг въпрос, той би отговорил вярно съобразно условието в приетите от страните П.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според него са решени в противоречие с константната практика на ВКС, касаят приложимия материален закон: Закона за хазарта, разпоредбите на ЗЗД или Правилата и процедурите на телевизионна игра „10/64”.
Неоснователен е доводът, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената разпоредба се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалвания съдебен акт е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въпросът за предмета на делото, квалификацията, правното основание на предявения иск и приложимия материален закон са решени в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която правното основание на иска се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба, а приложимият материален закон е този, който урежда възникналото между страните правоотношение. Посочените от касатора въпроси „каква е правната регламентация на продуцираните, организираните, провежданите и излъчвани чрез средствата за масова информация /в частност телевизионни канали/ игри с обещани печалби и парични награди, участието на граждани в които е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие – подаване на платено текстово съобщение или обаждане на импулсен телефонен номер, с добавена стойност /форма на платено участие, залог да участие/ и следва ли по отношение на правилата на организация и отговорността на продуцентите – организатори на такива игри да се прилагат правилата на специалния Закон за хазарта; допустимо ли е, ако се приеме, че с оглед правната регламентация на индивидуализираните телевизионни игри не следва да се прилагат нормите на Закона за хазарта /нито пряко, нито субсидирано/ и при празнота или липса на правна регламентация и законова санкция за игри от такъв характер, единствените правила за организирането, провеждането им и за отговорността на продуцентите следва да се търсят в „правила и норми”, създадени от продуцентите и организаторите на телевизионните игри” зависят от конкретната фактическа обстановка, от установените факти и обстоятелства по спора и в случая от установяване на характера на процесната телевизионна игра „10/64”. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е преценил, че разпоредбите на Закона за хазарта не намират приложение, поради това, че създаденото и продуцирано от ответника състезание телевизионна игра „10/64” няма характеристиките на нито една от посочените в Закона за хазарта хазартни игри, легално дефинирани в чл. 37, ал. 1, чл. 35, чл. 41, ал. 1, чл. 46, ал. 1, чл. 50, ал. 1, чл. 56, ал. 1, чл. 58, чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗХ.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Посочените от касатора въпроси „допустимо ли е при липса на съдебна практика по определен съдебен казус да се извършва анализ на доказателствата по делото в съответствие с различни във времето тълкувания на един и същ релевантен факт; допустимо ли е изграждането на хипотетични изводи на базата на безспорно установени факти и обстоятелства от значение за спорния предмет по делото, при проведено активно, пълно главно доказване на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, при зачитането на автономията на ответника да определя правила за провеждане на определени прояви и мероприятия и при липса на правна регламентация за такива; допустимо ли е търговският и рекламен интерес на ответника по иска да бъде взет под внимание и да му бъде даден приоритет пред правото на ищеца да търси обезвреда за вредите, които е претърпял вследствие на неправомерно поведение на ответника” касаят доказателствената тежест в гражданския процес по иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди вследствие на нарушение на правилата на телевизионна игра, обсъждането на доказателства в тяхната взаимовръзка и изграждането на правни доводи въз основа на установената фактическа обстановка, по които има установена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и не е нарушена от въззивния съд.
Последните два въпроса, а именно „каква е отговорността на ползувателите на услугата доставка на вода от водоснабдителните ВиК дружества при констатирано нарушение на правилата за водоподаване, водоснабдяване и водоползване – договорна или деликтна” и „подлежат ли на доказване по основание, източник и размер действително претърпените вреди от тези дружества по общия ред или следва пряко да се прилага теоретичното и хипотетично изчисление на евентуално претърпени вреди по методика, установена в подзаконови нормативни актове, без да е налице процесуално задължение в тежест на ищците – водоснабдителни дружества да доказват действителния размер на претърпените вреди, чиято обезвреда се претендира” са неотносими към конкретния казус, тъй като настоящият иск е за заплащане на обезщетение за вреди поради нарушение на правилата за участие в телевизионна игра, а не за заплащане на обезщетение за причинени вреди вследствие нарушение на правилата за водоподаване. Отнесени към процесния спор, въпросите могат да бъдат уточнени по следния начин: каква е отговорността на организаторите на телевизионна игра „10/64” по отношение на участниците в нея при констатирано нарушение на правилата на играта – договорна или деликтна; подлежат ли на доказване по основание, източник и размер твърдените вреди и чия е доказателствената тежест. Така формулираните въпроси са релевантни за делото, но по отношение на тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на първия въпрос е в зависимост от конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК. По отношение на втория въпрос следва да се отбележи, че ВКС многократно е изразявал становище, че всяка страна следва да докаже твърдените факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При претендиране на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие нарушаване на правилата на играта от страна на нейния организатор, ищецът следва да докаже кои правила са нарушени от ответника, претърпените вреди, причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължението на ответника, неспазването на правилата на играта и причинените вреди. При решаване на спора въззивният съд се е съобразил със закона и практиката на ВКС.
Неоснователно е позоваването на противоречие с посочените в изложението решения на ВКС, тъй като една част от тях са неотносими към спора поради това, че не разглеждат посочените от касатора правни въпроси, а други се отнасят до изясняване елементите на фактическия състав на чл. 49, съответно чл. 45 ЗЗД. При постановяване на решението по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил със закона и практиката на ВКС относно необходимостта от установяване от ищеца на противоправно поведение на ответника, вреда на ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и причинената на ищеца неимуществена вреда.
Поради това, че не са налице изложените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. Разноски на ответника за настоящото производство не се дължат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 19.03.2009г. по в. гр. д. № 226/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: