Р Е Ш Е Н И Е
№ 376
гр. София, 03.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 376 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./.
Образувано е по касационна жалба на „О” Е. , гр. А. чрез процесуалния му представител адв. В против решение № 152 от 30.01.2008г. по гр. д. № 2* от 2007г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав, с което е оставено в сила решение № 97 от 12.07.2007г. по гр. д. № 2239/2006г. на Пловдивски районен съд, Втори граждански състав. С оставения в сила съдебен акт е отхвърлен искът, предявен от „О” Е. , гр. А. против „К” О. , гр. П. да бъде осъден ответника да отремонтира лек автомобил марка „Н”, модел „Терано” с рег. № Р* собственост на „О” Е. , като бъдат заменени с нови следните части, вложени от „К” О. в ремонта на автомобила: таван на купе, мигач преден ляв, стъкло подвижно предна лява врата, облицовка предна броня, сенник десен, джанта задна дясна лята, стоп заден ляв и десен комплект и стъкло подвижно на задна лява врата.
Касаторът излага оплаквания, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./. Релевиран е довод, че съдът неправилно е приел, че отбелязаните в опис-заключението детайли, които следва да бъдат заменени с нови, трябва да са не новозакупени, а „запазени оригинални части” от същия вид автомобил, както и не се е съобразил с разпоредбите на чл. 260, чл. 258 и чл. 266, ал. 2 от ЗЗД. Според касатора показанията на свидетеля Д. Спасов са недопустими, в противоречие с чл. 133, ал. 1, б. „д” и „е” от ГПК /отм./, евентуално заинтересовани и трябва да бъдат преценени при спазване на чл. 136 от ГПК /отм./. Необоснован е изводът на съда за новация на задължението и даденото от страна на управителя на ищцовото дружество съгласие, тъй като по делото не са представени доказателства за изменение на договора, което е могло да бъде извършено само писмено съгласно т. VІІ, чл. 33 от договора за извършване на авторемонтни услуги. Релевиран е довод, че фактическите констатации на въззивния съд са опорочени от грешки при формиране на вътрешното убеждение на състава в насоки, ненормирани от закона и правилата на формалната логика. Касаторът моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът „К” О. , гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице – помагач „Д” АД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 от ГПК /отм./, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Касационният довод за нищожност на обжалвания съдебен акт е неоснователен. Едно решение е нищожно, когато не отговаря на условията за валидно решение, а именно когато не е прието от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, не е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписано и волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната неразбираемост на съдебния акт. Решението – предмет на касационно обжалване е валидно и не е налице хипотезата на чл. 218б, ал. 1, т. 1 от ГПК /отм./.
Неоснователен е доводът за недопустимост на въззивния съдебен акт. Недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Решението на Пловдивски окръжен съд е допустимо, тъй като ищецът надлежно е упражнил правото си на иск, съдът е разгледал предявения иск и не се е произнесъл извън предмета на спора.
Въззивният съд е приел, че ремонтът на процесните части, които по опис са били заложени за подмяна с нови, е бил извършен чрез подмяната на процесните части с други употребявани, но оригинални части от същия вид автомобил, а за един от детайлите – предната броня – е извършен ремонт вместо подмяна. Констатирано е, че възприетият начин на изпълнение по договора за процесните детайли е бил съгласуван устно между главните страни по договора /третото лице помагач и ответника по иска/, за което ищецът е бил уведомен. В решението е посочено, че ищецът е имал непосредствени възприятия за хода на работата и не е имал възражения. Прието е, че подмяната на увредените части с други оригинални части, но втора употреба, е наложено с оглед установената застрахователна практика и запазване на заложения от възложителя параметър в договора – да не се надхвърля сумата 15 000 лв., а ремонтът на старата броня е обусловен от предишна деформация и за запазване на естественото състояние, което също е било съгласувано между страните по договора, за което ищецът бил уведомен. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно, главно доказване, че изпълнението страда от съществени недостатъци, отразяващи се на годността на автомобила да бъде ползван по предназначение или съществено отклонение от поръчката, което да налага пълната подмяна на детайлите с нови.
Касационният довод, че съдът неправилно е приел, че отбелязаните в опис – заключението детайли, които следва да бъдат заменени с нови, трябва да са не новозакупени, а „запазени оригинални части” от същия вид автомобил, е неоснователен. Изводът на въззивната инстанция, че подмяната на увредените части с други оригинални части, но втора употреба, е наложено с оглед запазване на заложения от възложителя параметър в договора – ремонтът да не надхвърля сумата 15 000 лв., е обоснован и съобразен със сключения между „ застраховане” АД като възложител и „К” О. като изпълнител рамков договор за извършване на автосервизни услуги, възлагателно писмо изх. № 0488/11.08.2005г. и фактури № 219/04.05.2006г. и № 254/26.07.2006г. Възлагането от третото лице – помагач на ответника да извърши ремонт на лекия автомобил – собственост на касатора е в изпълнение на задълженията на застрахователя по застрахователния договор, сключен с „О” Е. , като застрахованото лице е дало съгласието си за начина на обезщетяване – чрез извършване на ремонт на автомобила в сервиза на „К” О. , с което дружество ответникът има сключен договор за извършване на автосервизни услуги. Правилно, обосновано и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 1 от договора между застрахователя и ответника и възлагателното писмо, въззивната инстанция е приела, че ремонтът на автомобила е следвало да се извърши при спазване на следните параметри: на база приложения към възлагателното писмо опис и като се държи сметка стойността на ремонта да не надвишава сумата от 15 000 лв.
Разпоредбата на чл. 34 от договора между ответника и третото лице помагач изисква писмена форма за неговото изменение и допълнение. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „д” от ГПК /отм./ за недопускане на свидетелски показания за установяване на изменение или отмяна на писмени съглашения, ако липсва изрично съгласие на другата страна. В конкретния случай ищецът е дал съгласието си за допускане на свидетели за установяване протичането на ремонта, начина на правене на промени в хода на ремонта и съгласуване на промените с ищеца /съдебно заседание на 18.01.2007г. в производството пред Пловдивски РС/, поради което законосъобразно въззивната инстанция е обсъдила свидетелските показания. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели обосновано решаващият съдебен състав е приел, че ищецът е бил уведомяван в процеса на работата за всяка една от влаганите части, имал е непосредствени възприятия за процеса на ремонта и не е възразявал за възприетия начин на изпълнение по договора за процесните детайли. Налице са обективни причини за извършване на ремонт на предната броня вместо заменянето й с нова, предвид предишната й деформация, което обстоятелство правилно е съобразено при постановяване на решението.
Касационният довод за неправилност на обжалвания съдебен акт поради заинтересованост на показанията на свидетеля Д. Спасов и неспазване на чл. 136 от ГПК /отм./ при тяхното обсъждане, е неоснователен. Въззивната инстанция е обсъдила показанията на този свидетел заедно с всички събрани по делото доказателства съгласно разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./.
Неоснователен е касационният довод за нарушение на чл. 258, чл. 260 и чл. 266, ал. 2 от ЗЗД. Съдът обосновано е приел, че процесният договор между ответника и третото лице – помагач има характер на договор за изработка в полза на трето лице. Приложими към създадената облигационна връзка са разпоредбите на чл. 258 и следващите от ЗЗД. Задължение на изпълнителя е да извърши работата съобразно поръчката, исканията и указанията на възложителя. При наличие на обективни причини работата да бъде изпълнена съгласно дадените указания, проект или материал, изпълнителят е длъжен да уведоми възложителя и да иска извършване на нужните промени в проекта, указанията или предоставяне на подходящ материал. Ответникът като изпълнител е уведомил устно възложителя /третото лице – помагач/ за невъзможността част от детайлите да бъдат заменени с чисто нови, тъй като моделът на автомобила е от 6 години, а произвежданите по-късно се различават по размери, възложителят се е съгласил да се вложат други оригинални части, които да съответстват на автомобила с оглед възстановяване на състоянието му преди настъпилото ПТП. В тази насока въззивната инстанция е обсъдила свидетелските показания, спазвайки разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „д” и „е” и ал. 2 от ГПК /отм./, с оглед съгласието за допускане на свидетели в първоинстанционното производство /съдебно заседание на 18.01.2007г./. Обстоятелството, че влагането на неоригинални части би породило проблеми, обосновава необходимостта повредените части да бъдат заменени с други оригинални части вместо с нови неоригинални. В този смисъл съдът правилно е съобразил заключението на съдебно-техническата експертиза. Процедурата по чл. 260, ал. 1 от ЗЗД е изпълнена, поради което законосъобразно въззивният съд е постановил решението си.
Разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД допуска изменение на възнаграждението, дори да е било уговорено изцяло, в случаите, когато през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена. По делото не е установено наличието на посочената в цитирания законов текст хипотеза. Необходимостта повредените части да бъдат заменени с други оригинални части вместо с чисто нови оригинални е обусловена от факта, че автомобилът не е нов /моделът е от 6 години/, произвежданите по-късно са с различни размери и предната броня е била с предишна деформация. Сключването между третото лице – помагач като възложител и ответника като изпълнител на договор за извършване на автосервизни услуги и възлагателното писмо са в изпълнение на задължението на третото лице – помагач като застраховател да изплати застрахователното обезщетение на застрахования при настъпване на застрахователното събитие по застраховка „Автокаско”. Принципът при имущественото застраховане е, че застрахователното обезщетение не може да превишава застрахователната стойност, не може да бъде по-голямо от действителната стойност на унищоженото имуществено благо. При възлагане на ремонта на автомобила и изпълнението на възложената работа този принцип е спазен, поради което разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение в конкретния случай.
При провеждане на съдебното производство и постановяване на решението Пловдивски окръжен съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове отмяна на обжалвания съдебен акт.
Фактическите констатации на въззивния съд не са опорочени от грешки при формиране на вътрешното убеждение на състава в насоки, ненормирани от закона и правилата на формалната логика.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационните основания, визирани в чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Предвид обстоятелството, че ответникът не е поискал и не е направил разноски за настоящото производство, такива не му се присъждат. На третото лице – помагач разноски не се дължат съгласно чл. 67 от ГПК /отм/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 30.01.2008г. по гр. д. № 2* от 2007г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Д” АД, гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: