О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
гр. София, 30.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 526 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Б” Е. , гр. В., приподписана от процесуалния му представител адв. М, срещу решение № 76 от 16.02.2009г. по гр. д. № 2002/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която е отменено решение № 1006/07.07.2008г. по гр. д. № 113/2008г. на Врачански окръжен съд в частта за отхвърлянето на иска по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ за разликата от 5 377,97 лв. до 12 520,49 лв., и „Б” Е. , гр. В. е осъдено да заплати на ЗПАД „Б”, гр. С. още 7 142,52 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2008г. до окончателното й плащане, както и сумата 1 189,45 лв. – разноски по делото за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение № 77 от 17.02.2004г. по гр. д. № 1412/2003г. на ВКС, ТК/ и който е от значение за точното прилагане на закона – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора същественият материалноправен въпрос се отнася до размера на отговорността на причинителя на вредата пред застрахователя.
Ответникът ЗПАД „Б”, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.
Въззивният съд е приел, че на 09.11.2004г. при товарене с кран, собственост на ответното д. „Б” ООД, на голям варовиков блок, последният се откачил от въжетата, с които бил укрепен, и паднал върху ремарке „Ш”, модел SPR24, рег. № С* собственост на „С” ООД, при което на ремаркето са причинени щети, описани в констативен протокол. По силата на комбинирана застраховка по риск „каско” и споразумение между застрахования „С” ООД и застрахователя на 30.11.2004г. застрахованото д. е получило сумата 12 520,49 лв. Въззивният съд е констатирал, че офертата на „И” ООД за ремонт на ремаркето със смяна на носещата конструкция е в размер 23 732 лв., а офертата на „Т” АД – сервиз, с който застрахователят има договор за ремонтни дейности, за ремонт чрез изправяне на рамата е в размер 8 112 лв. с ДДС. Поради това, че собственикът не се съгласил на ремонт чрез изправяне на рамата по съображения, че не осигурява сигурност, ЗПАД „Б” и „С” ООД са постигнали споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 6 500 евро в левовата равностойност към датата на плащането, като на 30.11.2004г. на застрахованото д. са платени 12 520,49 лв. По делото е установено, че след получаване на застрахователното обезщетение ремаркето е отремонтирано чрез изправяне на шасито през м. ноември – м. декември 2004г. в сервиза на „Т” АД и за ремонта са платени 5 377,97 лв.
За да приеме, че застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и че причинителят следва да му заплати сумата 12 520,49 лв., решаващият съдебен състав е изложил съображения, че за размера на дължимото от застрахователя обезщетение по чл. 399, ал. 2 /отм./ ТЗ е без значение фактът дали собственикът на увредената вещ ще я отремонтира, къде и на каква стойност, тъй като застрахователят дължи обезщетение по средни пазарни цени за ремонт, съответстващо на действителния размер на вредата или на начина на определянето му, уговорен в Общите условия. Въззивният съд е приел, че заплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение отговаря на средната пазарна цена на ремонта, на действителния размер на вредата към датата на събитието.
Материалноправният въпрос от значение за изхода на спора се отнася до размера, до който застрахователят се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – дали това е платеното застрахователно обезщетение, средната пазарна цена на ремонта или сумата, за която застрахованият автомобил е отремонтиран след плащането на обезщетението. Посоченият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размер на платеното застрахователно обезщетение, което следва да съответства на размера на реално претърпените вреди. Реално претърпените вреди се съизмеряват с действителната стойност на причинените вреди, средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид /при тотална щета/, респективно средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, като не следва да се приспадат суми за овехтяване. Обстоятелството дали застрахованият след получаване на застрахователното обезщетение ще ремонтира превозното средство, дали ще вложи нови или стари части, е без значение за отговорността на прекия причинител по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования застраховател.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 16.02.2009г. по гр. д. № 2002/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.