О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 29.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 376 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Д. от гр. Т. чрез процесуалния му представител адв. М срещу решение № 15 от 29.01.2009г. по гр. д. № 1717/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която е оставено в сила решение № 25/05.06.2008г. по гр. д. № 1991/2006г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-12 състав
в частта, с която е отхвърлен иска на М. Ц. Д. от гр. Т. срещу „Д” АД, гр. С. за разликата над 40 000 лв. до предявения размер 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответникът „Д” АД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.
Въззивният съд е приел, че на 04.05.2004г. в гр. Т. на кръстовището на ул. „В” и ул. „. и Методий” пешеходецът Ц. Д. е бил блъснат от управляван от водача на лек автомобил „Ф” рег. № О* П. И. , в резултат на което е починал. Решаващият съдебен състав е констатирал, че ищецът е син на пострадалия и е налице валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГО с ответното застрахователно дружество за 2004г. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че определеното в първоинстанния съд обезщетение в размер 40 000 лв. е справедливо, отговаря на степента на причинените на ищеца морални страдания от смъртта на баща му, отчита, както възрастта на наследодателя /79г./ и на ищеца /53г./, така и обстоятелството, че са живели заедно и че ищецът тежко е понесъл смъртта на баща си.
С оглед доводите на касатора и данните по делото материалноправният въпрос от значение за спора се отнася до определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди вследствие настъпило ПТП съобразно принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД: кой е релевантният момент за определяне размера на обезщетението – настъпването на вредите или постановяването на съдебния акт; следва ли да се съобразят настъпилите промени в икономическата обстановка в страната от настъпването на вредите до приключване на съдебното производство.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивната инстанция се е съобразила със закона и постоянната практика на ВКС. Многократно ВКС на РБ е поддържал становище, че при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да се отчитат характера и степента на вредите, както момента на тяхното настъпване, така и интензитета и продължителността на болките и страданията. Икономическите промени и инфлационните процеси в страната пряко не влияят върху начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, но практически чрез отчитане продължителността на болките и страданията същите намират косвено отражение върху размера на обезщетението. Възрастта на починалия и неговия син са от значение, доколкото, ако детето е малолетно или непълнолетно същото би имало по-голяма нужда от моралната и физическата подкрепа на бащата при неговото израстване и формиране на мирогледа и ценностната му система.
При определяне размера на дължимото обезщетение от значение е тяхното доказване. Софийски апелативен съд се е съобразил с всички необходими фактори и предпоставки при постановяване на обжалвания съдебен акт и определяне размера на обезщетението, включително и с показанията на свидетеля, че отношенията между ищеца и баща му са били нормални и смъртта на Ц. Д. се е отразила тежко на ищцовата страна.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд не е налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение начина на прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е налице трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 29.01.2009г. по гр. д. № 1717/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.