О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София, 25.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 432 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „И” ЕООД, гр. Х. срещу определение № 75 от 26.03.2010г. по ч. гр. д. № 169/2010г. на Хасковски окръжен съд, граждански състав. С въззивното определение е потвърдено разпореждане от 12.01.2010г. по ч. гр. д. № 2375/2009г. на Районен съд Хасково, с което са обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които „Т” АД, гр. Х. е осъден да заплати на „И” ЕООД, гр. Х. на основание чл. 417 ГПК сумата 15 000 лв. по запис на заповед от 08.05.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2009г. и направените разноски в размер 920,15 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът „Т” АД, гр. Х. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Хасковски районен съд, въззивният съд е приел, че заявителят не е представил в едномесечен срок доказателства за предявяване на иска от кредитора против длъжника съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК. Частният жалбоподател е предявил заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК. Исканите заповед и изпълнителен лист са издадени от районния съд, длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и с разпореждане, връчено на заявителя на 07.12.2009г., е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. С разпореждане от 12.01.2010г. съдът е обезсилил издадените в полза на „И” ЕООД, гр. Х. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантните за спора въпроси са: подлежи ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение, ако заявителят не изпълни задължението в едномесечен срок да представи на съда доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си; задължен ли е съдът, издал заповедта, служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й.
Доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантните за делото процесуалноправни въпроси е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, която не се налага да бъде променяна. Тя е в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, а именно в едномесечен срок заявителят да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Съдът, издал заповедта, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. При постановяване на определението въззивният съд се е съобразил с установената от ВКС съдебна практика.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 75 от 26.03.2010г. по ч. гр. д. № 169/2010г. на Хасковски окръжен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: