О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 26.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 31 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД, гр. С. чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Л. срещу решение от 14.10.2009г. по гр. д. № 4160/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори – Д въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 02.08.2007г. по гр. д. № 19625/2006г. на Софийски районен съд, I ГК, 44 състав и „Ч” АД, гр. С. е осъдено да заплати на Т. Б. Л. като Е. „С”, гр. С. сумата 380 лв. – разноски. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ по отношение на „Е” АД, че Т. Б. Л. като Е. „С”, гр. С. не дължи сумата 1 449,84 лв., представляваща корекция на количеството електроенергия, доставено за имот, представляващ павилион – магазинче, находящ се в гр. С., ул. „. поляна” № 3, под аб. № 0* и ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ разноски в размер 207,99 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, а именно: въпроса за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригиращите сметки, изготвени по реда на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и Общите условия за продажба на електроенергия и тълкуването на Общите условия; въпроса за характера и доказателствената сила на констативния протокол; въпроса за разпределението на доказателствената тежест.
Ответницата Т. Б. Л. като Е. „С”, гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С оспорва касационната жалба и релевира възражение за нейната недопустимост поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, евентуално за нейната неоснователност. Подробни съображения излага в писмен отговор-становище. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че в едностранно съставения на 28.03.2006г. протокол № 0* служители на електроснабдителното дружество констатирали грешка, с която електромерът отчитал консумираната електроенергия, поради което коригирали сметката на ищцата.становил е, че ищцата не е подписала едностранно съставения от ответното дружество протокол, оспорила е съдържащите се в него обстоятелства, поради което е извършена метрологична експертиза на средството за измерване от Държавна агенция за метрология и технически надзор. За да стигне до извод за основателност на предявения иск, решаващият съдебен състав е кредитирал измерването, направено от метрологичната експертиза, а не констатациите в едностранно съставения от електроснабдителното предприятие протокол, като се е позовал на клаузите на чл. 22 и чл. 23 от Общите условия и чл. 57 Закона за измерванията. При извършеното измерване Държавната агенция за метрология и технически надзор не е установила грешки при отчитане на електроенергията, по-големи от допустимите плюс или минус 2% и е проверила, че броителният механизъм е годен и по двете тарифи. При тези данни въззивната инстанция е приела за опровергано твърдението на ответното дружество за наличието на грешки в измерването на електроенергията от минус 90,66% за процесния период, което да е основание за корекция на сметката на ищцата по реда на чл. 25 от Общите условия със сумата 1 449,84 лв. Поради това е направен извод, че ищцата не дължи начислената сума.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че посочените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за решаването на спора между страните.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В представеното решение от 11.10.2007г. по гр. д. № 3343/2006г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав искът за заплащане на недължимо платена цена на електроенергия на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е отхвърлен поради това, че в средството за търговско измерване на ищцата е била налице умишлено привнесена техническа неизправност, която е довела до неправилно отчитане на консумираната електроенергия – обстоятелство, установено освен от констативния протокол, също от заключението на техническата експертиза и свидетелските показания. По настоящото дело не е налице хипотезата на привнесена техническа неизправност, а видно от проверката, извършена от ДАМТН – ГД „МИУ” – РО – София, средството за техническо измерване е било изправно и е отчитало в рамките на допустимото отклонение.
С решение от 20.02.2009г. по гр. д. № 1086/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-А състав предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума – цена на неотчетена електроенергия, е отхвърлен, като е прието, че констативният протокол представлява официален документ и в тежест на ищеца е при оспорване на констатациите в констативния протокол да обори верността им. Въз основа на посоченото решение не може да се приеме наличието на противоречива съдебна практика по идентичен въпрос, тъй като произнасянето по въпроса за характера и доказателствената сила на съставяни от доставчика на електрическа енергия констативни протоколи е винаги конкретна, обусловена от извършените по съответното дело процесуални действия на страните и процесуалните действия на съда по преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото. Освен това ВКС многократно е изразявал становище /решение № 641 от 06.10.2008г. по т. дело № 287/2008г., ВКС, ТК, ІІ отд., решение № 1081/07.02.2008г. по т. дело № 657/2007г., ВКС, ТК, ІІ отд., решение № 165/19.11.2009г. по т. дело № 103/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд., последното постановено по реда на чл. 290 ГПК/, че Законът за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи не е предвидена процедура за извършване на едностранна корекция на цената на доставяното на потребителите количество електроенергия. Поради това едностранно съставеният от доставчика на електроенергия констативен протокол, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, представлява частен свидетелстващ документ и следва да бъде обсъден с останалите по делото доказателства, което в настоящия случай е направено от въззивния съд. Като се е съобразил с посочената практика и е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, решаващият съдебен състав, е постановил правилен съдебен акт в съответствие с трайната практика на ВКС.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на процесното въззивно решение. Въпросът за доказателствената стойност на констативния протокол и разпределението на доказателствената тежест е конкретен за всеки отделен случай и подлежи на проверка по всяко отделно дело, тъй като се съставя по отношение на различни потребители и отразява различни факти и периоди и следва да бъде обсъден с всички останали събрани по делото относими и допустими доказателства. Въпросът за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригиращите сметки, изготвени по реда на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и Общите условия за продажба на електроенергия, и изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата.
Поради липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на СГС. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат, а на основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответницата сума в размер 350 лв. – направени разноски за касационното производство /заплатено адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.10.2009г. по гр. д. № 4160/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори – Д въззивен състав.
ОСЪЖДА „Ч” АД, гр. С., ул. „Ц” № 330 да заплати на Т. Б. Л. като Е. „С”, гр. С., ул. „. поляна” № 3 на основание чл. 78 ГПК сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.