О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 07.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 59 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф” А. в н. , гр. П. чрез процесуален представител адв. И срещу решение № 23 от 07.07.2008г. по гр. д. № 83/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав, с което е отменено решението от 08.08.2007г. по т. дело № 403/2006г. и са отхвърлени исковете, предявени от „Ф” А. в н. , гр. П. срещу „Търговска лига – Н. аптечен център” А. , гр. С. за сумата 80 283,38 лв., претендирана като цена на продадени стоки по 99 бр. фактури, издадени в периода от 20.10.2003г. до 24.06.2004г. на основание чл. 327 от ТЗ, и за сумата 19 758,73 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 6 901 лв. – съдебни и деловодни разноски за двете инстанции.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Касаторът излага доводи, че въпросът за характера на договорите /договор за покупко-продажба или договор за замяна/ е решаван противоречиво от Софийски районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд по идентични дела със същия ищец, като се позовава на решение от 22.12.2006г. по гр. д. № 733/2006г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 състав, решение от 20.04.2006г. по гр. д. № 10162/2005г. на Софийски районен съд, ГК, 64 състав, решение от 28.11.2006г. по гр. д. № 914/2006г. на Софийски районен съд, 59 състав и решение от 04.08.2006г. по гр. д. № 11851/2005г. на Софийски районен съд, ГК, 60 състав. Поддържа се становище, че произнасянето по въпроса за характера на договорите е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради недостатъчната съдебна практика и честото уреждане на взаимоотношенията между търговците чрез насрещни доставки и периодични протоколи за бартер.
Ответникът „Търговска лига – Н. аптечен център” А. , гр. С. чрез процесуален представител адв. И оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е обосновано, законосъобразно и правилно. Излага доводи, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, тъй като казусите, по които са се произнесли съдилищата не са идентични с настоящия казус, фактическата обстановка по различните съдебни спорове е различна. Ответникът претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
За да направи извод, че исковете са неоснователни, въззивният съд е приел, че представените 99 бр. фактури и двустранно подписаните протоколи за бартер установяват фактическия състав на договори за замяна на стоки, чрез които страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещ, за да получат друга вещ срещу нея, а не цената й. Според решаващия съдебен състав е налице фактическият състав на смесената замяна, при която заменяваните вещи нямат еднаква стойност и разликата се изравнява с пари, като правилата на продажбата намират съответно приложение. Евентуалните вземания на ищеца произтичат от договор за замяна, а не от търговска продажба, поради което е направен извод, че на предявеното договорно основание – търговска продажба, исковете за цена и лихви за забавено плащане на цената следва да бъдат отхвърлени. Анализирайки представените писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че разликите между стойността на предоставените чрез бартер стоки в размер 27 103,20 лв., дължими от ответника на ищеца, и 4 950,66 лв., дължими от ищеца на ответника, следва да се заплатят в определен срок или да се компенсират чрез бартер. По отношение на съставения едностранно от ответника и неподписан от ищеца протокол за бартер са изложени съображения, че стоките по приложените към протокола фактури са заменени между страните, като съответно са предадени и получени от тях. Направен е извод, че ответникът по исковата молба не дължи претендираната сума и на основание договор за замяна поради недоказано неизпълнение на паричен дълг, произтичащ от сделките по процесните фактури.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Според касатора същественият материалноправен въпрос по делото е въпросът за характера на процесните договори, дали се касае до договори за покупко-продажба или договори за замяна /бартер/.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Посочената съдебна практика не удостоверява, че същественият материалноправен въпрос е решаван противоречиво от Софийски районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. От една страна, не са налице данни за влизане в сила на приложените съдебни решения. От друга страна, фактическата обстановка по различните съдебни спорове е различна. В решение от 20.04.2006г. по гр. д. № 10162/2005г. на СРС, ГК, 64 състав, решение от 28.11.2006г. по гр. д. № 914/2006г. на СРС, 59 състав и решение от 04.08.2006г. по гр. д. № 11851/2005г. на СРС, ГК, 60 състав въпросът за характера на сделките – предмет на исковете като договори за покупко-продажба не е спорен, възражение за наличие на бартер не е инвокирано, поради което такова не е обсъждано. Използваните от ответниците по гр. д. № 10162/2005г. на СРС, 64 състав и гр. д. № 11851/2005г. на СРС, ГК, 60 състав /трети лица за настоящия спор/ защитни средства са релевирани възражения за съдебно прихващане на цена на доставени на ищеца стоки. В решение от 22.12.2006г. по гр. д. № 733/2006г. на СРС, ІІ ГК, 76 състав във връзка с направеното от ответника /трето за настоящия спор лице/ възражение, че отношенията между страните са се уреждали при условията на бартер, СРС е приел, че фактурите, в които като начин на плащане е посочен бартер, обективират съгласие на страните по бартерни сделки – за доставка на еквивалентни по стойност стоки на разменни начала – стоки срещу стоки, като насрещната непарична престация е определена в подписаните впоследствие протоколи за бартер.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Изводите на въззивната инстанция са в съответствие с практиката на ВКС относно бартерните сделки, съгласно която договорът за бартер е възмезден и комутативен договор, вид договор за замяна, с който страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права, респективно да си доставят определено количество стоки. Бартерът не е изрично уреден в ТЗ и ЗЗД, но сключването му е допустимо съгласно чл. 9 от ЗЗД и този вид договор се практикува в търговските взаимоотношения. Изпълнението, респективно неизпълнението на договора за бартер се отчита в пари като разлика между стойността на доставените от едната и от другата страна стоки и изправната страна може да търси паричната разлика на основание бартер.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода и предвид обстоятелството, че ответникът не е направил разноски за настоящото производство, разноски на страните не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 07.07.2008г. по гр. д. № 83/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.