О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 01.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 505 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” Е. , гр. Б. ч. процесуален представител адв. М срещу решение № 38 от 24.03.2008г. по гр. д. № 2679/2003г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила решението от 31.07.2007г. по гр. д. № 992/2000г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Д” Е. , гр. Б. срещу Н. И. Ш. от гр. Б. частичен иск за заплащане на сумата от 36 000 лв. – причинени на дружеството вреди, и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия разноски в размер на 1 500 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът в писмено изложение обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа становище, че е налице съществен материалноправен интерес, предвид неговия размер от 86 000 000 неден. лв. към момента на издаване на процесните записи на заповед от м. септември 1997г., съпоставим с капитала на дружеството и с пазарната стойност на апортната вноска. Според касатора правилното разрешаване на правния спор би имало значение за точното прилагане на закона – чл. 145 от ТЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и за развитието на правото по отношение на материалното правоотношение на всеки управител и задълженията, произтичащи от него, обвързаността с предмета на дейност на съответния търговец и целения правен резултат, критерии за действия в интерес на дружеството, неизпълнение и тежест на нарушението, характера и правомерността на действията на управителя по отношение на дружеството в периода от момента на освобождаването му с решение на общото събрание на съдружниците до момента на вписване на това обстоятелство в търговския регистър, санкцията при извършване на действия без знанието и съгласието на дружеството ч. общото събрание, по отношение на вредата като институт на общото гражданско право.
Ответникът Н. И. Ш. от гр. Б. не изразява становище по касационната жалба и основанията за допускането й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становището на касотора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че с издаването на двете записи на заповед ответникът Н. И. Ш. е задължил „В” ООД /сега „Д” ЕООД/ без да има право да извършва такива действия, съгласно чл. 7.15 от дружествения договор и приетото от общото събрание на съдружниците на „В” ООД на 20.06.1996г. решение, според което управителят не е имал право да задължава дружеството за вземания по-големи от 50 000 неден. лв. За да направи извод, че предявеният иск по чл. 145 от ТЗ е неоснователен, решаващият съдебен състав е приел, че макар и действайки в нарушение на посочените ограничения, ответникът не е причинил вреда на дружеството, защото записите на заповед са издадени във връзка с обезпечение на заемни средства за изграждане на бензиностанция на дружеството. С издадените записи на заповед и извършените плащания по тях ответникът не е увредил „В” ООД /”Д” ЕООД/, тъй като тези действия са с цел осъществяване дейността на дружеството. Изложени са съображения, че не са доказани по несъмнен начин причинени на ищеца вреди, последвали от издаване на процесните записи на заповед и предприетото по тях принудително изпълнение.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Неоснователен е доводът на касатора, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличието на съществен материалноправен интерес, предвид неговия размер от 86 000 000 неден. лв. към момента на издаване на процесните записи на заповед от м. септември 1997г., съпоставим с капитала на дружеството и пазарната стойност на апортната вноска. Размерът на иска и преследваният от ищеца материален интерес не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК по отношение на трите критерия за допускане на касационно обжалване не е свързано нито с размера на исковата претенция, нито със стойността и значимостта на претендираното от ищеца право, а се отнася до съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК е свързан с наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 145 от ТЗ.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Изложените от въззивната инстанция съображения, че отговорността на управителя на дружество с ограничена отговорност е имуществена и предполага наличието на причинени вреди от виновни действия или бездействия, са съответни на смисъла и съдържанието на чл. 145 от ТЗ. Приложимите норми към конкретната хипотеза не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание.
Същественият материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързан с наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 145 от ТЗ от гледна точка на материалното правоотношение между управителя и дружеството, задълженията, произтичащи от него, конкретните действия или бездействия, с които управителят нарушава законово или договорно задължение и причинените на дружеството в резултат на поведението на управителя вреди, следва да се преценява винаги конкретно – с оглед конкретните задължения, действия и бездействия на управителя и конкретните вреди, причинени на дружеството. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства и се е съобразил с приложимите разпоредби. Доколко е налице валидно каузално правоотношение като основание за издаването на записите на заповед и дали ответникът е получил парична сума или друга престация от името на дружеството по каузалната сделка и дали ги е внесъл в патримониума на дружеството е въпрос, който касае оценката на доказателствата и обосноваността на решението, не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а е основание за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК.
Не съществува и неяснота при определяне на предпоставките за ангажиране отговорността на управителя на основание чл. 145 от ТЗ. Неколкократно ВКС се е произнасял в смисъл, че отговорността на управителя е за причинени вреди на дружеството, тези вреди трябва да са последица от противоправни действия или бездействия на управителя, неизпълнение на задължения на управителя към самото дружество, да е налице вина и причинно-следствена връзка между вредата и виновното поведение на управителя – решение № 85/14.02.2008г. по т. дело № 663/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 233/02.04.2000г. по гр. д. № 1322/2000г. на ВКС, V г. о., решение № 681/15.04.1997г. по гр. д. № 1331/1996г. на ВКС, V г. о., решение № 536/25.05.2004 г. по гр. д. № 1380/2003г. на ВКС, ТК, решение № 154/10.03.2005г. по гр. д. № 518/2004г. на ВКС, ТК, І т. о. В този смисъл решаващият съдебен състав се е съобразил с практиката на ВКС на РБ, като е приел, че ответникът не е причинил вреда на дружеството, поради което е направил извод, че не са налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника по реда на чл. 145 от ТЗ.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 24.03.2008г. по гр. д. № 2679/2003г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.