О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
гр. София, 18.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 654 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” Е. , с. С., община П. чрез процесуален представител адв. Е срещу решение № 32 от 06.04.2009г. по т. дело № 31/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение, с което е оставено в сила решение № 506/04.11.2008г. по гр. д. № 32/2008г. на Казанлъшки районен съд в осъдителната му част. С първоинстанционния съдебен акт „Д” Е. , с. С., община П. е осъдено да заплати на Г. Н. Ш. от гр. К. сумата 8 415 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2008г. до окончателното й изплащане, 2 357,35 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.11.2005г. до 30.12.2007г. и 1 374 лв. – съдебни и деловодни разноски. Искът за лихви за забава в останалата му част за разликата над присъдената сума до 2 399,77 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан и в тази част решението е влязло в сила, тъй като ищецът не е подал въззивна жалба.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Г. Н. Ш. от гр. К. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което частично е уважен предявеният иск за заплащане на цена на доставена стока, въззивният съд след обсъждане на събраните доказателства е приел, че между страните през 2005г. е сключен договор за продажба на разсад на маслодайна роза, която ищецът е следвало да произведе и продаде на ответника – около 17 000 бр. разсад при цена 0,51 лв. за един брой, както и че в изпълнение на договора ищецът Г. Н. Ш. е доставил, а ответникът „Д” Е. е приел 16 500 бр. разсад от маслодайна роза и не е платил цената. Решаващият съдебен състав е установил, че 4 000 бр. Разсад са предадени на ответното дружество чрез сина на едноличния собственик на капитала Х. С. , а останалите чрез С. Б. О. с транспорт на „Д” ЕООД. По възражението на ответното дружество, че част от разсада 15 900 бр. е изсъхнал, тъй като е бил негоден, решаващият съдебен състав е изложил съображения за неоснователност – купувачът е следвало в шестмесечен срок да уведоми продавача за възникналия скрит недостатък, но по делото липсват доказателства за уведомяване в преклузивния давностен срок. Поради това, че не е направено уведомление съгласно чл. 324 ТЗ и чл. 194 ЗЗД, Окръжен съд Стара Загора е направил извод, че ответното дружество – купувач дължи цената на доставения разсад от маслодайна роза в размер 8 415 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е посочил кой според него е материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС. От обстоятелствената част на процесната касационна жалба релевантните за спора въпроси могат да бъдат конкретизирани по следния начин: 1/ дали купувачът е уведомил продавача за недостатъците за разсада своевременно; 2/ обсъдени ли са в тази насока всички събрани доказателства. Посочените правни въпроси касаят правилността на решението, неговата обоснованост и спазването на съдопроизводствените правила. Изложените в касационната жалба доводи представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. ГПК. Въпросът за изпълнение на задълженията на съда по чл. 235 ГПК при постановяване на решението за обсъждане на събраните относими и допустими доказателства в тяхната взаимовръзка е решен в съответствие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора. С оглед изхода на делото разноски на страните не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 06.04.2009г. по т. дело № 31/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.