О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 16.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 539 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Д. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. С срещу определение № 209 от 04.11.2008г. по ч. т. дело № 239/2008г. на Апелативен съд Бургас, търговски състав, с което е отменено определение № 316 от 30.07.2008г. по т. дело № 477/2008г. на Сливенски окръжен съд и е оставена без уважение молбата на Д. И. Д. от гр. С. за допускане на обезпечение на предявения срещу „В” ООД, гр. С. иск с правно основание чл. 74 от ТЗ чрез спиране на вписванията в търговския регистър по партидата на търговското дружество.
В частната касационна жалба и писменото изложение към нея частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който следва да има еднакво и повтарящо се тълкуване и прилагане на закона. Поддържа становище, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и че първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че обезпечителната мярка „спиране на вписванията по Търговския регистър” по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ е допустима. Излага доводи, че ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, т. 10 е неприложимо при сегашната нормативна уредба и че уеднаквяването на практиката е задължение на ВКС съгласно чл. 291 от ГПК. Частният жалбоподател моли определението на Апелативен съд Бургас да бъде отменено.
Ответникът оспорва частната касационна жалба и инвокира доводи за нейната недопустимост поради липса на изложение на касационни основания и евентуално нейната неоснователност, тъй като правилно и законосъобразно съдът е приел, че спиране на вписването е недопустимо. Моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Определението на Апелативен съд Бургас е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, поради което същото подлежи на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи. Частният жалбоподател не е посочил съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. От данните по делото е видно, че същественият материалноправен въпрос е: подходяща ли е посочената от ищеца обезпечителна мярка „спиране на вписванията в Търговския регистър на обстоятелствата, поискани със заявление, подадено от И. Й. С. пред Агенция по вписванията за учредяване на ново търговско дружество „В” ЕООД”” за обезпечаване на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на „В” ООД, гр. С. от 24.06.2008г.
Частният жалбоподател не е изложил основанията за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК въпреки предоставената му възможност с разпореждане № 225/18.11.2008г. по ч. т. дело № 239/2008г. на АС Бургас – не е уточнил дали същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/, дали е решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/, дали е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Твърдяната неправилност, незаконосъобразност на въззивното определение не би могла да аргументира наличието на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, тъй като представлява основание за касиране на обжалвания съдебен акт, но не и основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Твърдяната законосъобразност на първоинстанционното определение също не е основание за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас, поради това, че предмет на проверка е въззивният съдебен акт, а не определението на първоинстанционния съд.
Твърдението за уеднаквяване на практиката на ВКС може да се приеме като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, но това основание в случая не е налице, тъй като частният жалбоподател не е посочил противоречивата практика на ВКС или други съдилища, която следва да бъде уеднаквена.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 209 от 04.11.2008г. по ч. т. дело № 239/2008г. на Апелативен съд Бургас, търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: