О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 585 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Р. в качеството на едноличен търговец с фирма Е. „И”, гр. С. и Л. Н. С. от гр. С. срещу решение № 253 от 25.01.2008г. по гр. д. № 482/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е оставено в сила решение от 11.01.2007г. по гр. д. № 517/2005г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав и Н. П. Р. в качеството на Е. „И”, гр. С. е осъден да заплати на З. „А” А. , гр. С. на основание чл. 64, ал. 5 от ГПК /отм./ във връзка с чл. 211 от ГПК /отм./ юрисконсултско възнаграждение в размер на 820 лв. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от Н. П. Р. като Е. „И”, гр. С. в качеството му на процесуален субституент и от „А” А. , гр. С., конституирано като ищец при условията на чл. 15, ал. 3 от ГПК /отм./ във връзка с чл. 134 от ЗЗД против З. „А”, гр. С. главен частичен иск с правно основание чл. 399, ал. 1 /отм./ от ТЗ за сумата 24 000 лв., представляваща част от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 29 252 лв. за кражба на лек автомобил; оставен е без разглеждане предявеният от Л. Н. С. от гр. С., конституиран като ищец в хода на производството по реда и при условията на чл. 121, ал. 2 във връзка с чл. 117, ал. 1 от ГПК /отм./ против „А” А. , гр. С. евентуален частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 24 000 лв., представляваща част от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 29 252 лв. за кражба на лек автомобил, дължимо на основание сключен договор за лизинг; и Н. П. Р. като Е. „И”, гр. С. е осъден да заплати на З. „А” А. , гр. С. на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 5 от ГПК /отм./ сумата 188,50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В писменото изложение, приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. Касаторът излага доводи, че решението е постановено в противоречие с трайната и последователна практика на ВКС относно изплащането на застрахователно обезщетение – решение № 183/16.03.2007г. по т. дело № 683/2006г. на ВКС, І ТО, решение № 279/03.05.2007г. по т. дело № 8/2007г. на ВКС, І ТО, решение № 950/31.10.2005г. по т. дело № 242/2005г. на ВКС, ІІ ТО, решение по гр. д. № 2076/2003г. на ВКС, ТО, решение № 528/08.07.2005г. по т. дело № 17/2005г. на ВКС, І ТО и други съдебни актове. Излага довод, че въззивната инстанция не е приложила точно закона относно изплащане на застрахователно обезщетение – глава 27 „Договор за застраховка” /отм./ от ТЗ.
Ответниците З. „А” А. , гр. С. и „А” А. , гр. С. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди доводите на касаторите и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 20.07.2000г. между „М” А. с ново наименование „А” А. като лизингодател и Н. П. Р. като Е. „И” в качеството му на лизингополучател е сключен договор за лизинг на лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № С* за обща цена 35 686 DEM, а със застрахователна полица № 61/01/218/217/0002249, сключена на 13.07.2001г. между „А” А. /тогава с наименование „М” АД/ и З. „А” А. този автомобил е застрахован за периода от 20.07.2001г. до 19.07.2002г. съгласно общите условия за застраховка „Каско” по клауза „Пълно каско – валутна клауза”.становено е, че с допълнение към застрахователната полица, подписано също на 13.07.2001г., застрахователят се е задължил да поеме освен първоначалния риск и рисковете „Кражба” и „Грабеж” на целия автомобил при условие, че той е активно маркиран /чип „Рапас”/ с действаща алармена система. Въззивният съд е приел, че застрахованият автомобил е трябвало да бъде маркиран на основание раздел V, точка 7 от приетите общи условия на застрахователя по сключения застрахователен договор. Предоставеният на лизингополучателя лек автомобил е откраднат /противозаконно отнет/ и към датата на кражбата автомобилът не е имал активна маркировка, защото сключеният между „М” А. и „Р. А. П. А. С. – 97” ЕООД договор за активна маркировка е прекратен поради изтичане на срока му, поради което застрахователят е отказал да изплати застрахователното обезщетение на лизингодателя.
За да направи извод, че предявеният от Н. П. Р. като Е. „И” иск по чл. 399, ал. 1 /отм./ от ТЗ е неоснователен, въззивният съд е изложил съображения, че липсата на действаща активна маркировка на откраднатия застрахован автомобил съставлява съществено неизпълнение на задълженията на застрахования по сключения от него договор за застраховка със З. „А” АД. Липсата на пълно изпълнение от страна на застрахования на задълженията му по сключения със застрахователя застрахователен договор обуславя недължимостта от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение.
Предявеният от Л. Н. С. срещу „А” А. частичен евентуален иск е оставен без разглеждане поради това, че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане по същество, тъй като главният иск не е уважен.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, са: 1/ постигнато ли е взаимно съгласие между застрахователя и застрахования лекият автомобил – предмет на застрахователната полица да има активна маркировка; 2/ липсата на действаща активна маркировка на застрахования лек автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие съставлява ли съществено неизпълнение на задълженията на застрахования по сключения между него и застрахователя договор за застраховка и какви са последиците от неизпълнение на задължението за осигуряване на активна маркировка.
Посочените съществени материалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.становяването на постигнато между застрахователя и застрахования взаимно съгласие лекият автомобил – предмет на застрахователната полица да разполага с активна маркировка /електронно позициониращо устройство/ и последиците от неизпълнение на задължението за осигуряване на активна маркировка са въпроси, които са специфични за всеки отделен случай и се решават въз основа на представените по всеки конкретен спор доказателства. В настоящия случай изводът на въззивната инстанция, че застрахованият автомобил е трябвало да бъде маркиран и че застрахованият не е изпълнил задължението си след изтичане срока на договора между „М” А. и „Р. А. П. А. С. – 97” ЕООД, е изграден въз основа на обсъждане в тяхната съвкупност на представените по делото Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на З. „А” А. , допълнение към застрахователната полица, подписано на 13.07.2001г., договор между „М” А. и „Р. А. П. А. С. – 97” ЕООД и писмо на „Р. А. П. А. С. – 97” ЕООД.
Неоснователно е позоваването от касатора на цитираните от него и представени решения на ВКС, Софийски АС, Пловдивски АС, Софийски градски съд и Арбитражен съд. Решение № 183/16.03.2007г. по т. дело № 683/2006г. на ВКС, І ТО се отнася до последиците от неизпълнение на задължението на застрахования да съобщи на застрахователя всички обстоятелства от значение за естеството на риска и до определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Решение № 279/03.05.2007г. по т. дело № 8/2007г. на ВКС, І ТО касае последиците от неизпълнение на задължението на застрахования за заплащане на първата разсрочена вноска от застрахователната премия. Решение № 950/31.10.2005г. по т. дело № 242/2005г. на ВКС, ІІ ТО касае въпроса как следва да бъде извършено изменението на застрахователния договор. Решение по гр. д. № 2076/2003г. на ВКС, ТО и оставено с него в сила решение от 04.07.2003г. по гр. д. № 1648/2003г. на СГС, ІV-В отделение не засягат въпроса за наличието на индикация, активна маркировка. Решение № 528/08.07.2005г. по т. дело № 17/2005г. на ВКС, І ТО се отнася до автентичността на застрахователния договор и начина на нейното доказване, както и до обвързващата съда квалификация на деянието, определена с влязла в сила присъда.
Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК включва трайната, непротиворечива практика, създадена с решенията на отделните състави на ВС и ВКС, тълкувателните решения на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС /отм./ и ЗСВ, но не и практиката на апелативните, окръжните и арбитражните съдилища. Поради това представените решение от 11.10.1999г. по ВА. № 24/1999г., решение по гр. д. № 1534/2002г. на САС, ГК, решение по гр. д. № 1031/2003г. на САС, ГК, решение от 23.06.2003г. по гр. д. № 1413/2002г. на Пловдивски АС и решение от 20.09.2004г. по гр. д. № 4887/2003г. на СГС, ІV-Г отделение са неотносими към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В посочените решения на САС, Пловдивски АС и СГС не се съдържа и противоречива практика по въпроса за последиците от неизпълнение на задължението за осигуряване на активна маркировка на застрахования лек автомобил, поради което касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253 от 25.01.2008г. по гр. д. № 482/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.