О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 08.01.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 783 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” О. , гр. С. чрез процесуален представител адв. Е срещу решение № 41 от 11.06.2009г. по в. т. дело № 90/2009г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е отменено решение № 4/14.03.2009г. по т. дело № 713/2008г. на Сливенски окръжен съд и ответникът „С” О. , гр. С. е осъден да заплати на ищеца „Афродита Р. Е. енд дивелпмънт груп” ЕО. , гр. Б. сумата 120 000 лв., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2008г. до окончателното й изплащане, и сумата 11 600 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че съдът в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с тежестта на доказване на неформален договор, от който ищецът черпи права след неговото разваляне. Касаторът се позовава на противоречие с решение № 1985/17.10.2005г. по гр. д. № 1075/2005г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 972/23.11.2005г. по т. дело № 264/2005г. на ВКС, ТК.
Ответникът „Афродита Р. Е. енд дивелпмънт груп” ЕО. , гр. Б. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като основният правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл не е ясно и точно формулиран и същият не може да бъде изведен от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържа становище, че приложените към касационната жалба решения на ВКС са неотносими към процесния случай. Ответникът излага и доводи за правилност на въззивното решение. Моли обжалваният съдебен акт да не бъде допускан до касационно обжалване, евентуално да бъде оставен в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че по фактура № 1/03.10.2007г. ищцовото дружество, представлявано от М. Н. , е превело с платежно нареждане по сметка на ответника „С” О. , гр. С. сумата 120 000 лв., като за основание за получаване на сумата е посочено „промяна на статут на парцели в с. Р., К. и Р. ”. Направил е извод, че между страните има създадена облигационна връзка с конкретно уточнени задължения, а именно поетото от „С” О. , гр. С. задължение е промяна на статут на парцели в Рудник, К. и Р. , а задължението на представляваното от М. Н. дружество „Афродита Р. Е. енд дивелпмънт груп” ЕО. , гр. Б. е да заплати възнаграждение в размер 120 000 лв. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че след превеждане на възнаграждението „С” О. , гр. С. е следвало да предприеме веднага действия по изпълнение на възложената му работа. Поради това, че ответникът по иска не е предприел никакви действия по реализиране на поетата работа ищецът е прекратил договореността между страните и е поискал връщане на платената сума. По отношение на възражението на ответника по исковата молба, че сумата е платена за извършена вече работа, въззивният съд е приел, че е недоказано, тъй като ангажираните от касатора – ответник в първоинстанционното производство доказателства са били изключени от доказателствата по делото и други не са представени. Решаващият съдебен състав е направил извод, че поради развалянето на взаимоотношенията между страните с обратна сила предоставената от ищеца на ответника сума в размер 120 000 лв. като цена на възложената от него работа се явява дадена на отпаднало основание и следва да бъде върната съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора правен въпрос, свързан с разпределянето на доказателствената тежест и конкретно тежестта на доказване на неформален договор, от който ищецът черпи права след неговото разваляне, е от значение за решаването на настоящия спор. Възприетият в ГПК, съдебната практика и правната теория принцип е, че всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми. При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на платената сума поради отпадане на основанието – разваляне на договора, по който сумата е дадена, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор, плащане на сумата, разваляне на договора, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, напр. или че е изпълнил задълженията си по договора, поради което не са налице предпоставки за неговото разваляне, или че сумата е платена на друго основание. При постановяване на въззивното решение Бургаски апелативен съд е разпределил правилно доказателствената тежест, като не се е отклонил от общото правило на чл. 154 ГПК и от константната съдебна практика.
Неоснователно е позоваването на противоречие с решение № 1985/17.10.2005г. по гр. д. № 1075/2005г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 972/23.11.2005г. по т. дело № 264/2005г. на ВКС, ТК, тъй като посочените съдебни актове не се отнасят до искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. От друга страна двете решения не попадат в категорията съдебни актове по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 1 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 11.06.2009г. по в. т. дело № 90/2009г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА „С” О. , гр. С., ул. „Т” № 2А да заплати на „Афродита Р. Е. енд дивелпмънт груп” ЕО. , гр. Б., ул. „А” № 5, вх. Б, ет. 2 на основание чл. 78 ГПК сумата 1 400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.