О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
гр. София, 10.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 603 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Ц. С. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Я срещу определение от 27.03.2009г. по ч. гр. д. № 2941/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV-Г състав. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Й. Ц. С. от гр. С. срещу определение от 11.02.2009г. по гр. д. № 37933/2008г. на Софийски районен съд, 47 състав, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на ищеца.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и необосновано. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил всички доводи в частната жалба, включително обективната невъзможност да се правят справки и да се получи исканото удостоверение по време на инвентаризацията на делата в СРС. Не е отчетен факта, че СО – Дирекция „П” – С. /Триадица е отказала да представи лично на ищеца удостоверението за данъчна оценка на процесния имот. Частният жалбоподател прави оплакване, че съдилищата неправилно прилагат разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК, като приемат, че при удължаване на срока не следва да се изпраща съобщение на страната. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – процесуалноправният въпрос „следва ли съдът да съобщи на страната продължаването на срока по чл. 63, ал. 2 ГПК” е от значение за точното прилагане на закона. Частният жалбоподател моли определенията на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е била нередовна поради невнесена държавна такса, поради което първоинстанционният съд е дал указания за представяне на данъчна оценка и внасяне на държавна такса в размер 1% от данъчната оценка, но не по-малко от 50 лв., които указания са съобщени на ищеца на 19.01.2009г. Решаващият съдебен състав е установил, че по молбата на ищеца с определение от 20.01.2009г. СРС е определил допълнителен 14-дневен срок, който тече от датата на изтичане на първоначалния, т. е. от 26.01.2009г. и е изтекъл на 09.02.2009г. СГС е приел, че при наличие на законова норма относно момента на започване теченето на продължения срок, той не е обвързан със съобщаване на съдебния акт. Поради това, че до 09.02.2009г. ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, въззивният съд е направил извод, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството и върнал исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Нормата на чл. 63, ал. 2 ГПК е точна и ясна, поради което не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При уважаване на молбата за продължаване на срока моментът, от който започва да тече продължения срок, съвпада с датата на изтичане на първоначалния съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК. При наличие на ясна правна норма по посочения въпрос не е необходимо изпращане на съобщение за определението за продължаване на срока. Ако продълженият срок не е достатъчен или са налице други обективни обстоятелства, които не позволяват на ищеца да изпълни указанията на съда, ищецът има право да поиска ново продължаване на срока, като удостовери причините, поради които не може в предоставения срок да отстрани недостатъците на исковата молба.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.03.2009г. по ч. гр. д. № 2941/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.