О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 12.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 399 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 213, б. „б” и следващите от ГПК /отм./ и § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./.
Образувано е по частна касационна жалба на „ИЦМ” А. , гр. С. и „Н” Е. , гр. С. срещу определение № 935 от 22.07.2008г. по ч. гр. д. № 2624/2008г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-А състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „ИЦМ” А. , гр. С. и „Н” Е. , гр. С. срещу определение от 25.07.2007г. по ч. гр. д. № 16180/2007г. на Софийски районен съд, ГК, 43 състав, с което е допуснато обезпечение по бъдещ иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД ч. възбрана върху имота, обект на сделката.
Частнитe жалбоподатели поддържат становище, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като е незаконосъобразен и необоснован, поради което молят определението да бъде отменено, а обезпечителната заповед да бъде обезсилена. Като основания за допускане на касационно обжалване е посочено, че определението е в противоречие с влезли в сила определения на други съдилища и материалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона по отношение на наличието на действителната обезпечителна нужда, съответствието на обезпечителната нужда с исканата обезпечителна мярка, обема на ограничаването на чужда правна сфера и определянето на адекватна по размер гаранция.
Ответникът Ц. Х. Ц. от гр. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като производството е започнало по чл. 308 и чл. 309 от ГПК /отм./ и съгласно § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК следва да се разгледа по реда на отменения ГПК, както и поради това, че е подадена от лица без надлежно учредена представителна власт, тъй като адвокатското пълномощно е от м. август, без да е посочена датата на упълномощителната сделка. Направено е евентуално възражение за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК и се поддържа становище, че определението е правилно и законосъобразно. Ответникът моли частната касационна жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално определението на СГС да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима.
Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва съобразно разпоредбите относно обезпечителното производство, съдържащи се в отменения Граждански процесуален кодекс. Приложимостта на отменения ГПК към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./, предвид факта, че молбата за допускане на обезпечение е постъпила в СГС преди 01.03.2008г., а именно на 20.07.2007г.
Въззивното определение, с което Софийски градски съд се е произнесъл по законосъобразността на определението на Софийски районен съд по молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./ на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Определението по чл. 315 от ГПК /отм./ не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определението за обезпечение на иска подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, а именно когато във въззивното производство за първи път е поискано допускане на обезпечение на предявения иск. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „ИЦМ” А. , гр. С. и „Н” Е. , гр. С. срещу определение № 935 от 22.07.2008г. по ч. гр. д. № 2624/2008г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частните жалбоподатели за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.