О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр. София, 06.10. 2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 487 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на третото лице помагач ЗК „Л” АД, гр. С. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. В. срещу решение № 228/30.12.2008г. по в. гр. д. № 411/2008г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 752/02.07.2008г. по гр. д. № 2046/2007г. на Окръжен съд Варна. С първоинстанционния съдебен акт Г. Р. С. от гр. В. е осъден да заплати на В. Х. Х. от гр. В. сумата 19 407,56 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и сумата 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на предизвикано от ответника на 08.07.2006г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2006г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, сумата 1 620 лв. – съдебни разноски на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /ожтм./, а по сметка на ОС Варна държавна такса в размер 3 976,30 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите, свързани с наличието на интерес от конституиране на подпомагащата страна, равните процесуални възможности на главната страна и подпомагащите страни, необходимостта от мотивиране на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди и начина на определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа становище, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците В. Х. Х. и Г. Р. С., съответно ищец и ответник в първоинстанционното производство и ответници във въззивното производство не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е основателен за сумата 19 407,56 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че Г. Р. С. на 08.07.2006г. на главен път І-9 в посока от КК „З” към гр. В. при управление на лек автомобил „Ф” с ДК № В* нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като причинил ПТП и в резултат на това тежка телесна повреда и средни телесни повреди на В. Х. Х.: черепно-мозъчна травма, довела до коматозно състояние повече от 2 месеца и развитие на прихоорганичен синдром с нарушение на съзнанието, обусловила продължително разстройство на съзнанието; тежки парези, обусловили затрудняване на движението на четирите крайника за повече от 3 месеца вследствие черепно-мозъчната травма; счупване на бедрената кост на левия крак, обусловили затруднение на левия крак за период 8-12 месеца.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид оплакванията в касационната жалба, изложението и въззивното решение значимите процесуални въпроси са свързани с предпоставките за конституиране на ЗК „Л” АД като трето лице – помагач, спазването на определени процесуални правила от страна на съда с оглед осигуряване на възможност подпомагащата страна да изрази становище и ангажира доказателства по делото и задължението на съда да изложи мотиви при постановяване на обжалвания съдебен акт. Значимият материалноправен въпрос се отнася до начина на определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на тези въпроси не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивната инстанция е съобразила, че конституирането на трето лице помагач е извършено от първоинстанционния съд съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК /отм./ – в първото съдебно заседание при наличието на правен интерес предвид застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на лек автомобил „Ф” с ДК № В* предоставена му е възможност да изрази становище и ангажира доказателства, включително и пред въззивната инстанция. Поради това настоящият съдебен състав счита, че процесуалните въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС и в частност с Тълкувателно решение № 109/16.04.1985г., ОСГК, решение № 399/25.05.1994г. по гр. д. № 1284/1993г., ІІ г. о. и решение № 35/26.04.1983г. по гр. д. № 123/1983г., ОСГК.
Посочените от касатора процесуалноправен и материалноправен въпрос във връзка с обезщетението за неимуществени вреди са разрешени в съответствие с постоянната съдебна практика. В обжалвания съдебен акт въззивната инстанция е изложила подробна аргументация и мотиви при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Многократно ВКС е поддържал становището, че при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да се отчитат характера и степента на вредите, както момента на тяхното настъпване, така и интензитета и продължителността на болките и страданията и прогнозите за в бъдеще. Варненски апелативен съд е обсъдил събраните доказателства – писмени доказателства, свидетелски показания, заключение на съдебно-медицинска експертиза, съобразил се е с характера на телесните повреди, последиците от тях, степента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, поради което е уважил предявения иск в пълния му размер. Поради изложеното неоснователен е доводът на касатора за противоречие с практиката на ВКС – решение № 965/06.01.2005г. по дело № 86/2004г., ВКС, ТК, І о.
По отношение на посочените правни въпроси не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По приложението на чл. 175 ГПК /отм./ и чл. 52 ЗЗД има формирана трайна съдебна практика, която не се налага да бъде ревизирана.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228/30.12.2008г. по в. гр. д. № 411/2008г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.