О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр. София, 23.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 103 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” ООД, гр. С. ч. процесуален представител адв. А срещу решение № 62 от 07.08.2009г. по гр. д. № 623/2008г. на Пловдивски апелативен съд, 4 състав, с което частично е отменено решение № 16 от 18.03.2008г. по т. дело № 429/2007г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговски състав, отхвърлен е като неоснователен предявеният от „Е” ООД, гр. С. против „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Р. ” Е. , с. Р., община М., област Стара Загора иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 30 230 лв. – неустойка за забава на парично задължение по чл. 8 от сключеното между страните междуфирмено споразумение от 02.04.2007г. за плащане на възнаграждение на изпълнителя по посочени 15 бр. фактури и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер 2 250 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В касационната жалба, писмено изложение към нея и допълнение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с трайната практика на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ въпросът за нищожността на клаузата за неустойка по търговска сделка поради прекомерност като противоречаща на добрите нрави; критерият за размера, по който може да бъде разграничена прекомерната неустойка /чл. 309 ТЗ/ от нищожната клауза за неустойка /чл. 26 ЗЗД/; приложима ли е нормата за нищожност поради накърняване на добрите нрави относно клаузите за неустойка по търговски сделки; 2/ въпросът за забавата – необходима ли е изрична покана за изпълнение при договорно определени периодични падежи на насрещната престация на задължение за перманентно изпълнение; съставлява ли приемането на издадена фактура условие за изискуемост на срочно вземане по договора; при тълкуването на договорите следва ли да се отчита спецификата на предмета им при определяне на точния смисъл на отделни уговорки.
Ответникът „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Р. ” Е. , с. Р. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не е налице противоречие с практиката на ВКС при решаване на материалноправните въпроси, нито е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди становищата на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да отхвърли предявеният на основание чл. 92 ЗЗД иск, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на забава на длъжника – в договора не е уговорен конкретен падеж, фактурите са съставени едностранно от ищеца и не са подписани от представител на ответника, ищецът не е изпратил покана за плащане до ответника, нито е представил доказателства за предявяване на фактурите на възложителя за плащане преди представянето им с исковата молба.
Решаващият съдебен състав е изложил и евентуални съображения, ако се приеме, че възложителят е в забава, то предявеният иск също е неоснователен поради нищожност на клаузата за неустойка по чл. 8 от междуфирменото споразумение от 02.04.2007г. на основание чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави. Според въззивния съд размерът на неустойката 30 230 лв. многократно надвишава дължимата главница, неустойката излиза извън своята обезпечителна и обезщетителна функция и по този начин се превръща в източник за неоснователно обогатяване за кредитора. Поради това, че се нарушава един от основните принципи за недопустимост на неоснователно обогатяване е направен извод за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е от значение за изхода на делото, формирал е решаващата воля на въззивния съд и е обусловил правните изводи по предмета на спора. В настоящия случай релевантните за спора въпроси са материалноправни и се отнасят до забавата на изпълнението на парично задължение, до момента, в който възниква задължението за заплащане на възнаграждение за извършваните от ищеца дейности, необходимо ли е длъжникът да бъде поканен от кредитора, дали приемането на издадената от изпълнителя фактура е условие за изискуемост на вземането, следва ли да се отчита спецификата на предмета на договора при тълкуването на отделни клаузи.
Не са налице релевираните от касатора доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по отношение на тези материалноправни въпроси. В чл. 84 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение – след като бъде поканен от кредитора. Необходимостта длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението си като условие за изпадане в забава, законът предвижда само по отношение на вземания, за които няма определен срок за изпълнение. Покана не е необходима и в случаите, когато задължението произтича от деликт или падежът следва от естеството на задължението. В настоящия случай въззивният съд съобразно трайноустановената практика на ВКС е изследвал налице ли са изключения от хипотезата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и като е констатирал, че в договора не е уговорен конкретен падеж, фактурите са съставени едностранно от ищеца и не са подписани от представител на ответника, ищецът не е изпратил покана за плащане до ответника, нито е представил доказателства за предявяване на фактурите на възложителя за плащане преди представянето им с исковата молба, е стигнал до извода, че ищецът не е доказал наличието на забава на длъжника, поради което не се дължи претендираната неустойка.
Въпросът дали е необходима изрична покана за изпълнение при договорно определени периодични падежи на насрещната престация е ирелевантен по делото, тъй като възнаграждението за извършваните по междуфирменото споразумение дейности няма характер на периодично вземане. Периодични плащания има, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. В настоящия случай уговорените дейности са разнородни, като част от тях /неспецифичните, обслужващи и немедицински дейности, съпътстващи основната медицинска дейност в предприятието/ зависят от броя на обслужвашите лица, като съвкупните разходи по изпълнението и разчитането между страните подлежи на съвместно определяне в края на всеки отделен седмичен период, с отчитане на преките разходи по изпълнението на поръчката.
Въпросът за нищожността на клаузата за неустойка по търговска сделка поради прекомерност като противоречаща на добрите нрави и останалите свързани с неустоечната клауза въпроси, посочени от касатора, са важни, но не са от значение за изхода на спора, тъй като не формират решаващите мотиви и изводи на въззивната инстанция, а са изложени като евентуални – ако се приеме, че забавата е доказана.
Останалите доводи на касатора и развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност на решението са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 750 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 07.08.2009г. по гр. д. № 623/2008г. на Пловдивски апелативен съд, 4 състав.
ОСЪЖДА „Е” ООД, гр. С., ул. „В” № 1, ет. 2, ап. 4 да заплати на „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Р. ” Е. , с. Р., община М., област Стара Загора на основание чл. 78 ГПК сума в размер 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.