О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 19.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 85 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” А. , гр. С. срещу решение № 1009/17.07.2009г. по гр. д. № 814/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решение от 03.12.2008г. по гр. д. № 1833/2007г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от „С” А. , гр. С. срещу „О” А. , гр. С. иск с правно основание чл. 383, изр. 2 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 25 164,24 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2007г. до окончателното й плащане като неоснователен, и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 843,28 лв.
Касаторът прави оплакване за нищожност, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК: 1/ съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК, относно съдържанието на диспозитива на решението; 2/ съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът „О” А. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увеличения размер на лихвата, дължима по неизплатени задължения на „С” А. към взискателите по изп. дело № 1020/2002г. по описа на съдебен изпълнител при Ломския районен съд. За да направи извод за неоснователност на предявения иск, решаващият съдебен състав е установил, че нарастването на лихвите се дължи на забавеното изплащане на задълженията на ищеца към неговите кредитори и поради забавяне на принудителното изпълнение, което е резултат на подаваните жалби срещу действията на съдебния изпълнител, както от страна на взискателя „ОББ” А. , така и от самия длъжник. Изложени са съображения, че упражняването на процесуалното право на жалба не представлява противоправно поведение. Поради това, че не се установява причинна връзка между поведението на взискателя и нарасналия размер на лихвите в претендирания размер, въззивната инстанция е стигнала до извода за неоснователност на иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението не е постановено от въззивната инстанция в противоречие с постоянната съдебна практика и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК. При постановяване на въззивно решение по реда на отменения ГПК, когато въззивната инстанция приеме, че обжалваното първоинстанционно решение е допустимо и правилно, го оставя в сила, без да повтаря диспозитива на решението на първоинстанционния съд. Решението, с което се уважава или отхвърля предявения иск, следва да съдържа в диспозитива предмета на иска, тъй като диспозитивът се ползва със сила на пресъдено нещо. В настоящия случай Софийски градски съд, като е отхвърлил предявеният от „С” А. , гр. С. срещу „О” А. , гр. С. иск с правно основание чл. 383, изр. 2 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 25 164,24 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, достатъчно ясно е конкретизирал предявеният иск, като е посочил страните, правното основание и заявената претенция. Едно решение е нищожно в следните случаи: 1/ когато е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав; 2/ постановено е извън пределите на правораздавателната власт на съда; 3/ не е изготвено в писмена форма и не е подписано; 4/ когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната неразбираемост на решението. Обжалваното пред въззивната инстанция първоинстанционно решение е ясно, мотивирано, волята на СГС е разбираема, поради което въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е процедирал правилно, като не е обявил за нищожно решението на СГС, а е проверил неговата правилност.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Посочените две предпоставки следва да бъдат кумулативно дадени. Релевантният правен въпрос, по който съдът се е произнесъл следва да бъде такъв, който не само да е от значение за точното прилагане на закона, но заедно с това да е от значение и за развитието на правото. По отношение на съдържанието на решението е налице постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Останалите доводи и оплаквания в касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване представляват пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1009/17.07.2009г. по гр. д. № 814/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.