О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр. София, 21.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 441 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. П. в качеството на едноличен търговец с наименование Е. „Ч”, гр. Б. чрез процесуален представител адв. И срещу решение № 7 от 31.03.2008г. по т. дело № 18/2008г. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 158 от 29.06.2007г. по гр. д. № 717/2006г. на Силистренски районен съд и допълнително решение № 615 от 18.01.2008г. по същото дело и е осъден ищеца да заплати на „В” АД, гр. С. разноски в размер 400 лв. С оставените в сила първоинстанционни съдебни актове са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от К. И. П. в качеството на едноличен търговец с наименование Е. „Ч”, гр. Б. против „В” АД, гр. С. за заплащане на сумата 7 427,78 лв. – цена на закупено и незаплатено котелно гориво, начислен ДДС, както и сумата 2 822,12 лв. – обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 17.08.2003г. – 24.08.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2006г. до окончателното й изплащане, поради погасяване на вземането по давност, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 655 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в приложение към касационната жалба касаторът е изложил основания за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт. Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че съдът е постановил решението при противоречива практика /чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК/ и че решението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК/. Касаторът е цитирал решение от 24.01.2005г. по гр. д. № 163/2004г. на СГС, ІІ-А отделение и решение № 860 от 20.10.1999г. по гр. д. № 595/1999г. на ВКС, І гр. отд. и е посочил като основание за допускане на касационно обжалване и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ответникът „В” АД, гр. С. релевира доводи за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване и излага евентуални доводи по същество за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ 30-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че 5-годишната давност по чл. 110 от ЗЗД за заплащане на цената по осъществените търговски сделки е започнала да тече от датата на издаване на фактура № 243/01.08.2001г. и тъй като исковата молба е подадена на 24.08.2006г. е направен извод, че вземането е погасено по давност. По отношение на възражението на ищеца за прекъсване на давността са изложени съображения, че с предявяване на иска по гр. д. № 1379/2004г. на СРС давността не е прекъсната, поради това, че заведеното дело е било прекратено. Според въззивната инстанция признаване на вземането не е направено от ответника, тъй като положеният подпис върху предложението от 02.04.2002г. не е на изпълнителния директор С, предложението не съдържа данни за произхода на посоченото в него задължение и в платежното нареждане от 29.08.2003г. за сумата 1 000 лв. не е посочено, че се касае за частично плащане по фактура № 243/01.08.2001г.
Касаторът не е формулирал изрично същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който се поддържа, че има противоречива практика и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е свързан с приложението на разпоредбите на чл. 110 и чл. 116 от ЗЗД във връзка с погасителната давност и начините на нейното прекъсване. По отношение на този въпрос не е налице нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочените законови разпоредби. В съответствие с константната непротиворечива практика на ВКС решаващият съдебен състав е приел, че с предявяване на иска по гр. д. № 1379/2004г. на СРС давността не е била прекъсната, тъй като образуваното дело е било прекратено.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Цитираното от касатора решение от 24.01.2005г. по гр. д. № 163/2004г. на СГС, ІІ-А отделение не е приложено по делото, а решение № 860 от 20.10.1999г. по гр. д. № 595/1999г. на ВКС, ІІ гр. отд. /погрешно посочено от касатора І гр. отд./ не създава противоречива практика по прилагането на погасителната давност и начините на нейното прекъсване. Посоченото решение не се отнася до въпроса дали предявяването на иск за вземането прекъсва давността, ако производството бъде прекратено. В това решение ВКС на РБ се е произнесъл по отношение на изискването признанието на длъжника да бъде отправено до кредитора или до негов представител, до изтичане на давностния срок, да се отнася до самото задължение, а не до наличието на договора, от който произтича, и е прието, че изявлението за съществуване на задължение към кредитора пред трето случайно лице не прекъсва започналата да тече погасителна давност спрямо длъжника.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 31.03.2008г. по т. дело № 18/2008г. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.