Определение №608 от 20.10.2009 по ч.пр. дело №552/552 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
 
№ 608
 
гр. София, 20.10.2009 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
 
                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 552   по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Р. А. Ч. и Г. С. Ч., двамата от гр. Б. с искане ВКС на РБ на основание чл. 123 ГПК да определи съда, който е компетентен да разгледа и реши гражданския спор. Изложени са съображения, че освен по глава ХІІ от ГПК, по която безспорно може да се определи местната подсъдност, за определянето на функционалната подсъдност следва да се приложат Преходните и заключителни разпоредби на ГПК.
Р. А. Ч. и Г. С. Ч., двамата от гр. Б. са подали на 13.03.2009г. в Окръжен съд Благоевград искова молба против „А” О. , гр. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумите 21 132,86 лв. – завишена главница при издаване на изпълнителен лист на 13.03.2007г. по ч. гр. д. № 434/2007г. на Районен съд Благоевград, и 4 867,14 лв. – лихви за период от 42 месеца, считано от 01.06.2005г. С определение № 458/20.03.2009г. по гр. д. № 87/2009г. Окръжен съд Благоевград е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Благоевград на основание чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че направеното искане по чл. 123 ГПК от ищците е неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на посочения законов текст. Компетентният съд е определен по правилата на глава ХІІ от ГПК. Родовата подсъдност е определена съобразно чл. 104, т. 4 ГПК с оглед уточнението на заявените искови претенции за недължимост на главница и лихва, всяка от които в размер по-нисък от 25 000 лв. По отношение на общата местна подсъдност съдът не следи служебно, а само по възражение на ответната страна. Не е налице и спор за подсъдност между съдилищата, в който да участва Апелативен съд. Ищците са имали възможност да обжалват определението на Окръжен съд Благоевград във връзка с подсъдността съгласно чл. 121 ГПК, но не са подали частна жалба във визирания в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок – ищците са уведомени за определението на 20.03.2009г., а първата молба във връзка с подсъдността е постъпила в Районен съд Благоевград на 05.06.2009г.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. А. Ч. и Г. С. Ч., двамата от гр. Б. на РБ на основание чл. 123 ГПК да определи съда, който е компетентен да разгледа и реши гражданския спор по подадената от тях искова молба против „А” О. , гр. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумите 21 132,86 лв. – завишена главница при издаване на изпълнителен лист на 13.03.2007г. по ч. гр. д. № 434/2007г. на Районен съд Благоевград, и 4 867,14 лв. – лихви за период от 42 месеца, считано от 01.06.2005г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top