О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 480 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” ООД, гр. Р. чрез управител Х, приподписана от адв. К срещу решение № 8 от 14.02.2008г. по 29.04.2008г. по в. гр. д. № 346/2007г. на Разградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 185/28.06.2007г. по гр. д. № 167/2007г. на Разградски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт „А” ООД, гр. Р. е осъдено да заплати на „Б” ЕООД, гр. В. сумата 9 999 лв., представляваща част от причинена вреда в резултат на неизпълнение на задължение по ЗДДС – невписване в дневника за продажбите на фактура № 4656/13.02.2001г. и фактура № 4657/28.02.2001г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2007г. до окончателното изплащане, както и 400 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано поради игнориране на доказателствата по делото. Инвокира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК. Според касатора въпросът необходимо ли е данъчният ревизионен акт да бъде саниран от съдебен орган като законосъобразен, за да се приеме, че купувачът е претърпял вреди в резултат на невключването от продавача в дневника за продажби за съответния данъчен период на издадените от последния фактури, е от значение за точното прилагане на закона, за търговския оборот и практиката.
Ответникът „Б” ООД, гр. Варна /преди „Б” ЕООД, гр. В. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Т. колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен. Изложени са съображения, че „А” ООД като продавач, регистриран по ЗДДС, чрез своите служители, на които е възложено воденето на счетоводството му, не е изпълнил задължението си по чл. 104, ал. 3 и чл. 64, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 55, ал. 6 от тогавашната редакция на отменения ЗДДС, да отрази и впише в дневника на продажбите данъчни фактури № 4656/13.02.2001г. и № 4657/28.02.2001г. към датата на издаването и по този начин не е начислил данъка по облагаемата доставка. Констатирано е, че двете фактури са включени в дневника за продажби за м. март 2001г., като е посочена невярна дата на издаване – 12.03.2001г. Поради това при извършената данъчна ревизия на ищеца не е признат данъчен кредит в размер 15 883 лв. общо по двете фактури и е начислена лихва за забава върху тази сума за периода 26.04.2001г. – 11.02.2005г. в размер 8 060,69 лв. Тези суми са били прихванати от подлежащия на възстановяване на „Б” ЕООД данъчен кредит. Въззивният съд е приел, че заплатеният по двете фактури ДДС в размер общо 15 883 лв. и лихва за забава върху посочената сума в размер на 8 060,69 лв. представляват имуществени вреди – загуба за „Б” ЕООД, понастоящем „Б” ООД, гр. В. като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно поведение на служителите на „А” ООД, на които е било възложено воденето на счетоводството.
По отношение на възражението на ответника по исковата молба, че не дължи обезщетение, тъй като е налице противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в необжалването на данъчния ревизионен акт /ДРА/, Разградски окръжен съд е изложил съображения, че не съществува правна норма, задължаваща лицето, срещу което е издаден ДРА да го обжалва, поради което необжалването не може да се счете за противоправно поведение. Според въззивната инстанция след като ДРА не е обжалван, той влиза в сила, става стабилен административен акт и не е необходима никаква съдебна санкция, която да докаже законосъобразността му.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението, следва да се приеме, че един от съществените материалноправин въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, е относно възражението на ответника по предявените искове, че не дължи обезщетение, тъй като е налице противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в необжалването на данъчния ревизионен акт: необходимо ли е данъчният ревизионен акт да бъде саниран от съдебен орган като законосъобразен, за да се приеме, че купувачът е претърпял вреди в резултат на невключването от продавача в дневника за продажби за съответния данъчен период на издадените от последния фактури.
По отношение на този въпрос не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Изводите на въззивната инстанция са съответни на смисъла и съдържанието на чл. 49 от ЗЗД, чл. 104, ал. 3 и чл. 64, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 55, ал. 6 от тогавашната редакция на отменения ЗДДС и чл. 117 от ДПК /отм./. Приложимите правни норми не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание. Разпоредбата на чл. 117 от ДПК /отм./ регламентира право на данъчния субект да обжалва ДРА, но не и задължение за обжалване, както правилно и съответствие с посочените законови текстове е изложил съображенията си и въззивният съд.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Т. колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 14.02.2008г. по 29.04.2008г. по в. гр. д. № 346/2007г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.