О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София, 25.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 568 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД, гр. С. чрез процесуалния му представител юрк. Иван М. срещу решение от 09.03.2009г. по гр. д. № 2083/2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение, с което е оставено в сила решение от 12.03.2008г. по гр. д. № 20635/2007г. на Софийски районен съд, 25 състав и „Ч” АД, гр. С. е осъдено да заплати на Е. „П”, гр. С. сумата 200 лв. – разноски по делото пред СГС. С първоинстанционния съдебен акт „Е” ЕАД и „Ч” АД са осъдени да заплатят солидарно на С. Х. В. като Е. „П” на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата 1 545,83 лв., от която 1 340,43 лв. представлява платена без основание сума по коригирана сметка на използвана електрическа енергия за периода от м. април 2004г. до м. ноември 2004г. вкл. въз основа на справка 000257179/24.11.2004г. и 205,40 лв. – платени без основание неустойки за забава, ведно със законната лихва върху сумата 1 545,83 лв., считано от 24.09.2007г. до окончателното й заплащане, и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ разноски по делото в размер 361,83 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на трайна и категорична съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: дали подписаният от представителя на ответника констативен протокол с отразени резултати от проверката и направени констатации, е признание от ответната страна за достоверността на отразените факти; техническата грешка при изписване на фабричния номер на средството за техническо измерване води ли до порочност на констативния протокол.
Ответникът С. Х. В. като Е. „П”, гр. С. оспорва касационната жалба и релевира възражение за нейната недопустимост поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е уважен като основателен, въззивният съд е приел, че вписаният в констативния протокол фабричен номер на проверения електромер е различен от посочения в споразумението от 30.03.2004г., поради което е заключил, че по делото не е установено, че проверката е извършена на електромера, обслужващ обекта на едноличния търговец, и че върху него е констатирано разхлабване на десния винт, което води до неотчитане на консумираната електроенергия по трета фаза. Поради това решаващият съдебен състав е направил извод, че корекцията на сметката за потребената електрическа енергия не се отнася за измерващото устройство, ползвано от едноличния търговец, следователно сумата 1 545,83 лв. е платена без основание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че правните въпроси, които са от значение за решаването на спора, са относно доказателствената стойност на представения констативен протокол за проверка на средствата за търговско измерване на използваната електроенергия, предвид изписването на друг фабричен номер на електромера.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът за доказателствената стойност на констативния протокол е конкретен за всеки отделен случай и подлежи на проверка по всяко отделно дело, тъй като се съставя по отношение на различни потребители и отразява различни факти и периоди. Изписването на друг фабричен номер на електромера /4379845/, различен от фабричния номер на електромера, обслужващ обекта на ответника по иска /4370816/, е преценено от въззвния съд въз основа на обсъждане на всички събрани доказателства.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер 250 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2009г. по гр. д. № 2083/2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение.
ОСЪЖДА „Ч” АД, гр. С., ул. „Цар Симеон” № 330 да заплати на С. Х. В. като Е. „П”, гр. С., ул. „. хоро” бл. 35, вх. А, ет. 2, ап. 5 сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.