О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 28.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 420 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. у. на Област Разград срещу решение № 90 от 20.05.2008г. по в. гр. д. № 139/2008г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение № 332/29.11.2007г. по гр. д. № 10673/2006г. на Разградски районен съд в частта, с която „А” Е. , гр. С. е осъдено солидарно с ЕТ „Д”, гр. Р. да заплати на О. у. на Област Разград сумата 4 550,83 лв. на основание чл. 55 ЗЗД и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от О. у. на Област Разград срещу „А” Е. , гр. С. за солидарно връщане с ЕТ „Д”, гр. Р. на сумата 4 550,83 лв. на основание чл. 55 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в касационната жалба и писмено изложение към нея обосновава допускането на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „А” Е. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че обстоятелствата, на които се позовава търсената от Областния у. защита и ангажираните доказателства изключват приложението на чл. 168 ЗУТ. Изложил е съображения, че процесната сума не се търси като обезщетение за вреди, причинени на ищеца в резултат на неизпълнение на поетите по договора за строителство, респективно по договора за строителен надзор, от което да следва наличие на фактическия състав на чл. 168, ал. 7 ЗУТ като основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответното дружество, а се претендира като връщане на дадено без основание до размера, на който ответниците са се обогатили. Поради това и с оглед факта, че „А” Е. , гр. С. не е фактически получател на сумата и няма данни да се е обогатил неоснователно до този размер за сметка на ищеца, решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Касаторът не е посочил кои са според него материалноправните и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора и които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика на ВКС, нито е представил влезли в сила противоречиви решения по идентичен въпрос на други съдилища.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде ревизирана. Разпоредбата на чл. 168, ал. 7 ЗУТ, съгласно която лицата, които упражняват строителен надзор, носят отговорност за щети, които са нанесли на възложителя и на другите участници в строителството, и солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти, като отговорността по договора за строителен надзор е със срокове не по-малки от гаранционните срокове в строителството, е ясна и не създава проблеми при прилагането й.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в изложението към касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. Разноски на страните не се дължат, предвид изхода на делото и липсата на искане и доказателства за направени разноски от страна на ответника.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 20.05.2008г. по в. гр. д. № 139/2008г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: