О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
гр. София, 09.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 632 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на публичен изпълнител при ТД на НАП – Русе В. Великов срещу определение № 336 от 12.08.2009г. по в. ч. гр. д. № 671/2009г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение /резолюция/ от 23.07.2009г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията гр. Р., с което е отказано вписване на постановление с изх. № 30879/16.06.2009г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Р. за налагане на възбрана на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК върху недвижими имоти по преписка вх. № 54/23.07.2009г. на Службата по вписвания гр. Р..
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи, че въззивният съд не е взел предвид възраженията на частния жалбоподател за липса на мотиви на отказа на съдията по вписванията и в нарушение на закона е обсъждал само постановлението, което не е предмет на обжалване пред съда. Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът дали липсата на мотиви на определението за отказ на съдията по вписванията го прави негоден акт, който следва да бъде прогласен за нищожен, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него няма съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че постановеният от съдията по вписванията отказ е правилен, законосъобразен, тъй като представеното за вписване постановление на публичния изпълнител не отговаря на изискванията по чл. 6, ал. 3 ПВ във връзка с чл. 60, т. 1 ЗКИР. Изложил е съображения, че посочената от съдията по вписванията разпоредба на чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВ се явява обща спрямо тази по чл. 6, ал. 3 ПВ, според която ако имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, неговото описание се извършва не по общия ред, а съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Решаващият съдебен състав е констатирал, че за района на процесния недвижим имот има одобрена кадастрална карта, но при описанието е посочен само общия идентификатор на поземления имот. Поради това, че в поземления имот има 43 отделни сгради, всяка от които има собствен идентификатор, а с представеното за вписване постановление е наложена възбрана само върху пет от сградите без да е посочен техния идентификатор, въззивният съд е заключил, че е практически невъзможно индивидуализирането на сградите сред останалите, застроени в същия поземлен имот.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на въззивната инстанция и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК. Формулираният от частния жалбоподател правен въпрос е: дали отказът на съдията по вписванията е нищожен при липса на мотиви.
Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Налице е трайна съдебна практика по въпроса за необходимостта съдебният акт да бъде мотивиран и че необсъждането на представените доказателства и релевираните от страните доводи не води до неговата нищожност, тъй като въззивната инстанция при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал прави своите фактически и правни изводи по същество и излага собствени мотиви.
По горните съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в частната касационна жалба основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 336 от 12.08.2009г. по в. ч. гр. д. № 671/2009г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.