О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
гр. София, 19.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 557 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” АД, гр. Р. срещу определение № 269 от 22.06.2009г. по в. ч. гр. д. № 500/2009г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определението от 14.05.2009г. по ч. гр. д. № 3576/2008г. на Русенски районен съд, с което издадената в полза на „Т” АД, гр. Р. заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. М. Ш. по чл. 410 ГПК е обезсилена и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като Русенски районен съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК и назначил особен представител. Излага доводи, че тази процедура не е приложима в заповедното производство, поради което извършените процесуални действия на особения представител не следва да бъдат приемани. Частният жалбоподател поддържа, че длъжникът е бил уведомен за издадената заповед чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК и възражението е просрочено, тъй като е подадено след изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението и влизане в сила на заповедта за изпълнение. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което се отмени първоинстанционния съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, по които липсва утвърдена практика на ВКС, поради което са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпросите за назначаването на процесуален представител по чл. 47, ал. 6 ГПК в заповедното производство, за момента, от който тече срокът на възражение на длъжника по чл. 414 ГПК и невъзможността за продължаването му с оглед назначаването на особения представител.
Ответната страна В. М. Ш. от гр. Р. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Русенски районен съд, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството и обезсилил заповедта за изпълнение поради това, че в законоустановения едномесечен срок от съобщението заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск относно оспореното от длъжника вземане. Окръжен съд Р. е изложил съображения, че първоинстанционният съд законосъобразно е провел процедурата по чл. 47, ал. 6 ГПК и е назначил особен представител на длъжника на разноски на заявителя и след определянето му от РАК последният е направил възражение от името на длъжника в законоустановения срок след съобщението му.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Въпросите, поставени от частния жалбоподател за редовността на извършените от районния съд процесуални действия за назначаването на процесуален представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и подаденото от него възражение от името на длъжника, не обосновават основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. От една страна, точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 47 ГПК е достатъчно ясна и в двете й редакции, поради което не се налага да бъде тълкувана. От друга страна, релевантният за спора въпрос е: дали заявителят е изпълнил задължението си по чл. 415, ал. 1 и 2 ГПК, тъй като неговото бездействие е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на производството по делото. По отношение на този въпрос не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател не е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, не е довнесъл дължимата държавна такса, за което е уведомен на 09.04.2009г., поради което заповедта за изпълнение е обезсилена и производството по делото прекратено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно определение № 269 от 22.06.2009г. по в. ч. гр. д. № 500/2009г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.