О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр. София, 03.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 385 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” Е. , гр. П., подписана и от процесуалния му представител адв. С, срещу решение № 317 от 09.12.2008г. по в. гр. д. № 268/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия в частта, с която е отменено решение № 222/18.01.2008г. по гр. д. № 907/2007г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 240 ЗЗД от Х. Ц. Д. от гр. П. срещу „Г” Е. , гр. П. за сумата 18 292,87 лв. и вместо това ответникът „Г” Е. , гр. П. е осъден да заплати на ищеца Х. Ц. Д. от гр. П. на основание чл. 240 ЗЗД сумата 18 292,87 лв. ведно със законната лихва, считано от 17.11.2005г. до окончателното изплащане и сумата 1 031 лв. – разноски по делото.
В частта, с която първоинстанционният съдебен акт е обезсилен като недопустим, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а именно: налице ли е съгласие на касатора за сключване на договор за заем с ищеца; относно вида на договора за заем и предаването на парите на заемателя като елемент от фактическия състав на сделката; какъв вид документ е записът на заповед и дали същият установява сключен между страните договор за заем.
Ответникът Х. Ц. Д. от гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.
Въззивият съд е приел, че на 23.11.2000г. Х. Б. Г. като ЕТ „Х” е подписал запис на заповед, с който се е задължил безусловно да заплати по същия на Х. Ц. Д. левовата равностойност на 12 000 щ. д. по фиксинга на БНБ към деня на падежа с дата на плащане 04.06.2001г.становил е, че по договор за кредит, сключен между „ЦКБ” АД – клон Велико Търново и ЕТ „Х”, ищецът Х. Ц. Д. е сключил с „ЦКБ” АД – клон Велико Търново договор за залог на вземане, по силата на който е предоставил в залог на банката за обезпечаване на кредита на ответника по иска сумата общо в размер 24 000 щ. д. по две депозитни сметки, като е дал съгласието си по преценка на банката същата да може да погаси, включително и предсрочно неиздължените суми със сумите на залога. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 24.11.2000г. ищецът е изкупил от едната депозитна сметка сумата 8 000 щ. д. и на същия ден по негово нареждане сумата 18 292,87 лв. е прехвърлена по разплащателната сметка на ЕТ „Х” и с тези средства са погасени задълженията на последния за ползвания кредит от банката. При тези фактически констатации въззивната инстанция е приела, че е доказано предаване на сумата 18 292,87 лв. от Х. Ц. Д. на ЕТ „Х”, представляваща левовата равностойност на 8 000 щ. д. Апелативният съд е направил извод, че ако предаването на тази сума е извършено в изпълнение на задължение на Х. Д. към едноличния търговец, било негово лично или на негова близка /с оглед възражението на ответника по исковата молба – касатор/, то ответникът /касаторът / не би подписал запис на заповед на 23.11.2000г. Съдът е заключил, че сумата в размер 18 292,87 лв., представляваща левовата равностойност на 8 000 щ. д., е дадена в заем, поради което страните са оформили предния ден запис на заповед за сумата 12 000 щ. д., включваща освен дадената на заем сума от 8 000 щ. д. също и лихвата върху нея в размер 4 000 лв. за периода от 23.11.2000г. до 04.06.2001г. – деня на падежа.
С оглед доводите на касатора и данните по делото съществените материалноправни въпроси се отнасят до характера на договора за заем и каузалното отношение на записа на заповед, а съществените процесуалноправни въпроси са относно приложението на чл. 188 от ГПК във връзка с обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност.
Посочените въпроси са решени в съответствие с постоянната практика на ВКС. Като е приел, че сумата 18 292,87 лв., представляваща левова равностойност на 8 000 щ. д., е предадена на заем на ответника по иска и с нея са погасени задълженията му към „ЦКБ” АД – клон Велико Търново по договора за кредит и че тази сума не е върната на ищцовата страна, решаващият съдебен състав се е съобразил с практиката на ВКС, съгласно която договорът за заем е реален договор и се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие едната страна даде, а другата страна получи в заем пари. Предаването на парите на заемателя е елемент от фактическия състав на сделката и в настоящия случай е извършено чрез погасяването на задължението на ответника по договора му за кредит. Причините за предоставяне на една имуществена облага могат да бъдат няколко: за да се придобие едно право от другата страна, за да се погаси един дълг или за да се надари. С предоставената от ищеца сума е погасен дълга на ответника. Основанието за предоставяне от ищеца на сумата 18 292,87 лв. за погасяване на кредита, т. е. основанието за сключване на договора за залог на вземане на 06.12.1999г. между „ЦКБ” АД – клон Велико Търново и ищеца Х. Ц. Д. не е придобиване на вещ, не е надаряване на ответника, нито изпълнение на дълг на ищеца към ответника, а е предоставяне на заем, с който е погасено задължението на касатора по договора за кредит. С настъпването на падежа за ищеца е възникнало правото на вземане на посочената сума.
В множество съдебни актове ВКС е изразявал становище, че записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ. При липсата на един от задължителните реквизити на записа на заповед, който не може да бъде заместен от законова разпоредба, записът на заповед няма менителничен ефект, няма качеството на ценна книга, а на разписка за дължимата сума. Абстрактният характер на записа на заповед не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. Най-често записът на заповед служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение, което при възникнал между страните спор следва да бъде установено.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно привилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./. В случая въззивният съд е приложил правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, обсъдил е в тяхната взаимна връзка записа на заповед с останалите събрани доказателства, възраженията и доводите на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и спазвайки постоянната практика на ВКС, в резултат на което е стигнал до извода, че основанието за издаване на записа на заповед е предоставяне на сумата в заем.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът налице ли е съгласие на касатора за сключване на договор за заем с ищеца е конкретен за всеки отделен случай и зависи от представените по делото доказателства. По отношение на разпоредбите на договора за заем и записа на заповед и изясняването на техните особености като вид сделки е налице съдебна практика на ВКС, която не са налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 317 от 09.12.2008г. по в. гр. д. № 268/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.