О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
гр. София, 15.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 665 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „М” А. , гр. С., чрез процесуалния му представител адв. О срещу решение № 346 от 23.12.2008г. по гр. д. № 3232/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Д състав, с което е оставено в сила решение от 10.07.2007г. по гр. д. № 11684/2006г. на Софийски районен съд, 73 състав и „М” А. , гр. С. е осъдено да заплати на „Д” А. , гр. С. на основание чл. 64, ал. 5 ГПК /отм./ сумата 115,20 лв. – разноски пред СГС. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от „М” А. , гр. С. срещу „Д” А. , гр. С. искове с правно основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД във връзка с чл. 402 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 407 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата 1 039,39 лв., както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 213,94 лв. – мораторна лихва за периода 03.09.2004г.-29.05.2006г., като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 5 ГПК /отм./ сумата 115,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевира довод за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът в противоречие с практиката на ВКС не е обсъдил представените доказателства, установяващи връчване на щетата в оригинал на ответното дружество и изплащането на застрахователно обезщетение по застраховка „А”.
Ответникът „Д” А. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 24.05.2003г. в 10.30 ч. в гр. С. е реализирано ПТП с участници автомобил „Т” с рег. № С* управляван от Ц. С. Великов и лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № 7* собственост на Л. В. С. Причинител на настъпилото ПТП е водачът на автомобил „Т” – при маневра ляв завой не е пропуснал лекия автомобил „Опел Вектра”. Решаващият съдебен състав е констатирал, че в ЗК „Ю” А. е била образувана щета № 031000191404860/25.06.2003г., след извършен оглед на увредения автомобил и оценяване на щетите от експерт на застрахователя в размер 1 229,09 лв., било определено посочената сума да се изплати на собственика Л. В. С. За да остави в сила решението на СРС, с което предявеният иск е отхвърлен, Софийски градски съд е приел, че по делото не е доказано съществуването на застрахователно правоотношение между „Х” А. /с предишно наименование ЗК „Ю” АД/ и не е установено, че ЗК „Ю” А. е изплатила застрахователно обезщетение за причинените щети на лекия автомобил. Изложени са съображения, че представените в тази връзка документи – застрахователна полица № 068455/0291410 от 23.10.2002г. за имуществена застраховка „К” за лек автомобил „Опел Вектра” и авизо по платежно нареждане /без дата/ за сумата 1 229,09 лв. са изключени като доказателства по делото с определение на СРС от 08.06.2007г. поради това, че ищецът не е представил оригиналите им или официално заверени преписи от тях, за което е бил задължен по реда на чл. 101 ГПК /отм./.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По посочения от касатора въпрос за приложението на чл. 101 и чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГРК /отм./ е налице непротиворечива и трайно установена практика на ВКС, но в случая липсват основания за приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въведеното оплакване, че съдът не е обсъдил представените доказателства, установяващи връчване на щетата в оригинал на ответното дружество и изплащането на застрахователно обезщетение по застраховка „А” касае правилността на обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила – касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Изводите на въззивния съд за неустановяване на съществуването на застрахователно правоотношение са формирани след обсъждане на всички относими доказателства, а не на база на представеното по делото копие от писмения документ – застрахователна полица. Правилно решаващият съдебен състав е съобразил, че застрахователната полица и авизото по платежно нареждане /без дата/ за сумата 1 229,09 лв. са изключени като доказателства по делото с определение на СРС от 08.06.2007г. поради това, че ищецът не е представил оригиналите им или официално заверени преписи от тях, за което е бил задължен по реда на чл. 101 ГПК /отм./. Представените с молбата на 03.04.2007г. заверени ксерокопия на документи не са оригинали, нито официално заверени копия, тъй като заверката е извършена от частно лице – ЗК „Х” А. и представителя на ищеца. По делото не са налице данни, че полицата е представена в оригинал заедно със щетата на ответното дружеството – видно от писмо изх. № 2474/03.09.2004г., полицата е представена на ответника в заверено ксерокопие.
Обсъждането на компютърната разпечатка на платежно нареждане от 01.09.2004г., подпечатана и подписана от служител на „П” А. би било от значение за изхода на спора, ако ищецът беше представил оригинала или официално заверено копие на горепосочената полица. Ако оригинал на застрахователната полица не се е намирал в ищцовото дружество, последното е имало възможност да направи искане съдът да задължи Л. В. С. като трето неучастващо в процеса лице да представи намиращия се в него документ на основание чл. 153 ГПК /отм./, каквото искане не е заявено.
Неоснователно е позоваването на приложените решение № 1279/12.11.1996г. по гр. д. № 29/1996г., ВКС, V гр. о., определение № 74/11.11.2008г. по т. дело № 485/2008г. на ВКС, ТК и определение № 75/11.11.2008г. по т. дело № 535/2008г. на ВКС, ТК, тъй като посоченото решение се отнася до приложение на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, а в приложените определения са разгледани плащания на застрахователно обезщетение по конкретни дела, без да се засяга въпросът дали съответните застрахователни полици са представени в заверено ксерокопие или в оригинал, респективно официално заверен препис, т. е. по посочените дела въпросът за наличието на застрахователно правоотношение не е бил спорен между страните, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 от 23.12.2008г. по гр. д. № 3232/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.