О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 13.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 702 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Български д. железници” ЕАД, гр. С. срещу определение № 1* от 13.07.2009г. по гр. д. № 1741/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено разпореждането от 25.05.2009г. по т. дело № 2096/2008г. на Софийски градски съд, ГК, VІ-7 състав. С потвърденото разпореждане първоинстанционният съд е върнал исковата молба, подадена от „БДЖ” ЕАД срещу Национална компания „Ж”, поради недопустимост на предявения иск на основание чл. 130 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на действията по разглеждане на иска по същество. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: възможно ли е страната, чието право е нарушено, да сезира съда с отрицателен установителен иск или съдебната защита следва да бъде реализирана по пътя на възражението при наличие на предявен от насрещната страна осъдителен иск; ако не бъде предявен осъдителен иск от страната, която твърди съществуването на спорното право, посредством какъв иск следва да потърси защита страната, отричаща правото, предмет на спора.
Ответникът Национална компания „Ж”, гр. С. поддържа становище, че спорът не е подведомствен на гражданския съд, а следва да се разгледа от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Ж”, гр. С., поради което моли определението на САС и разпореждането на СГС да бъдат отменени, производството пред СГС да бъде прекратено и делото изпратено по подведомственост на компетентния орган.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск, с който се претендира да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи заплащане на цена за предоставяне на услугата „Допълнително назначени влакове, изолирани локомотиви и возила”, отделно от заплащането на инфраструктурните такси, тъй като същата представлява услуга, включваща се в достъпа до железопътната инфраструктура. За да направи извод, че предявеният отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на задължение на ищеца към ответника за заплащане на отделна такса за услуга „допълнително назначени влакове, изолирани локомотиви и возила” отделно от дължимата по договора от 28.06.2006г. инфраструктурна такса, е недопустим, Софийски апелативен съд е изложил съображения, че защитата срещу такова задължение следва да бъде реализирана по пътя на възражението при предявен от претендиращата задължението страна осъдителен иск с конкретно посочена цена и период, за който се иска заплащането му. Според въззивната инстанция отричането на задължението от длъжника чрез установителен иск е допустимо само в предвидените от закона хипотези – чл. 424 ГПК и то, когато е установено с изпълнително основание, подлежащо на принудително изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора/частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частния жалбоподател въпроси относно различните средства на защита при нарушено право на страната – отрицателен установителен иск или възражение при наличие на предявен от насрещната страна осъдителен иск са релевантни за спора, тъй като се отнасят до допустимостта на предявения иск. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По отношение на допустимостта на установителния иск в двете му разновидности /положителен и отрицателен/ е формирана трайна съдебна практика в смисъл, че основна предпоставка за неговата допустимост е изискването за правен интерес. Въпросът за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е винаги специфичен за делото и е обусловен от твърдените от ищеца факти, обстоятелства и правни доводи. Съдебната практика не би могла да бъде уеднаквена, като се даде разрешение при какви точно твърдени от ищеца факти и обстоятелства за него съществува правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като преценката е винаги конкретна.
Постоянна е практиката, че за да бъде допустим установителен иск за несъществуване на правоотношение или на едно право, е необходимо правоотношението, респективно правото да бъде конкретизирано, в случая индивидуализирано по размер, за определен период от време, за конкретна услуга и др. В обстоятелствената част на исковата молба е посочена цена за осигуряването на услугата „Допълнително назначаване на влакове, изолирани локомотиви и возила” в посочен размер и за определен период, но заявеният петитум е установяване, че „БДЖ” ЕАД не дължи на НК „ЖИ” заплащането на цена за предоставяне на услугата „Допълнително назначени влакове, изолирани локомотиви и возила” отделно от заплащането на инфраструктурните такси, тъй като същата съставлява услуга, включваща се в достъпа до железопътната инфраструктура. Ако целта на ищеца е да установи недължимост на сумата 145 384 лв., то приетото от въззивния съд не противоречи на формираната съдебна практика. Ако целта на ищеца е да се установи, че цената за предоставяне на услугата „Допълнително назначени влакове, изолирани локомотиви и возила” е включена в инфраструктурните такси, както и че тази услуга е включена в услугата „достъп до железопътната инфраструктура”, то се касае до установителен иск за факт, какъвто не е предвиден в закона.становяването на съдържанието на услугата „достъп до железопътната инфраструктура” и услугата „допълнително назначаване на влакове, изолирани локомотиви и возила” и съответно размерът на цената на услугата може да бъде извършено по пътя на възражението в осъдителен иск за заплащане на цената на предоставена услуга или в производството по иск за реално изпълнение на задължението за предоставяне на съответната услуга. Въззивният съд е извършил необходимата преценка и като е направил извод за недопустимост на предявения иск, не е нарушил закона и трайно установената практика на ВКС относно предпоставките за допустимост на установителния иск.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 13.07.2009г. по гр. д. № 1741/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.