О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 15.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 580 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н” А. , гр. К. чрез процесуален представител адв. Н срещу решение № 318 от 29.04.2008г. по гр. д. № 1144/2006г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която е оставено в сила решението от 01.07.2005г. по гр. д. № 384/2005г. на Районен съд Костинброд, първи състав в частта, с която „Н” А. , гр. К. е осъдено да заплати на Б. П. З. като Е. „Бора – 92 – Б. П. З. , гр. К. сумата 8 003,30 лв. по чл. 210, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на цена на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 97, т. 1, рег. № 9* дело № 85 от 2003г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2004г., разноски за първоинстанционното производство в размер 846 лв. и за въззивното производство в размер 284,21 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В писменото изложение /молба/, приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ГПК. Касаторът излага доводи, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС /т. 11 и т. 12/, Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС /т. 11/ и решение № 87 от 04.09.1958г. по гр. д. № 55/1958г. на ОСГК. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ предаването на недвижим имот при прехвърляне на собствеността върху него, когато в нотариалния акт не е уговорено изрично между страните кога ще се предаде имотът. Според касатора приетото от Софийски окръжен съд по този въпрос е в противоречие с практика на съдилищата, като цитира решение № 649 от 13.10.1995г. по гр. д. № 345/1995г. на ВС, 5 – членен състав, решение от 25.09.2001г. по ВА. № 9/2001г. и решение № 137 от 17.09.1955г. по ч. гр. д. № 126/1955г. на ОСГК на ВС. Излага довод, че допускането на жалбата и произнасянето с решение по нея е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът Б. П. З. като Е. „Бора – 92 – Б. П. З. , гр. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като не е налице противоречие с практиката на ВКС, при новото разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с дадените указания от ВКС, посочените и приложени към касационната жалба решения на ВКС са неотносими към настоящия спор. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че искът по чл. 210, ал. 2 от ЗЗД е основателен, тъй като имотът – предмет на покупко-продажбата, извършена с нотариален акт № 97, т. 1, рег. № 9* дело № 85 от 2003г. е с площ 1 096 кв. м., реално по-малка от тази, визирана в акта и скицата, представена при изповядването на сделката 1 330 кв. м. Разликата е с повече от 1/10 част по-малко от действителното пространство, поради което е направен извод, че купувачът има право да иска намаление на цената по сделката.становено е, че вместо посочените в нотариалния акт 1230/1330 ид. части от имота закупените идеални части от действителната площ на имота са 1014/1096 ид. ч. и цената е намалена с 8 003,30 лв., изчислена на база на цената на 1 кв. м. площ по 37,05 лв.
По отношение на възражението за изтекла давност по чл. 211, ал. 1 от ЗЗД решаващият съдебен състав е приел, че към 15.11.2004г. искът не е погасен по давност. Изложени са съображения, че при сключването на сделката не е осъществено предаване на имота, тъй като върху него е имало разположени и други постройки – тото пункт, сладкарница, наличието на които не е дало възможност на ищеца да осъществи фактическо владение върху процесния имот в смисъла по чл. 211 от ЗЗД.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е във връзка с давността: кога е предаден имотът – предмет на сделката за покупко-продажба от продавача на купувача.
Разрешеният от съда въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС за прилагане на чл. 211, ал. 1 от ЗЗД. Решаващият съдебен състав е приел, че при сключването на сделката не е осъществено предаване на имота и наличието на други постройки не е дало възможност на ищеца да осъществи фактическо владение върху процесния имот в смисъла по чл. 211 от ЗЗД. При новото разглеждане на делото въззивният съд не е следвало да допуска свидетели за установяване момента на предаване на имота, предвид ограничението по чл. 218з, ал. 3 от ГПК /отм./. В този смисъл гласните доказателства са събрани в противоречие с посочения законов текст, т. 11 и т. 12 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Независимо от това обстоятелство, същественият за давността по чл. 211, ал. 1 от ЗЗД материалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Задължение на продавача по сделката е да предаде на купувача продадената вещ, в случая да предаде имота на ищеца, а съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Следователно доказателствената тежест за установяване на момента на предаването на имота е на продавача „Н” А. , гр. К. ответник по предявения иск. Доказателства в тази насока не са представени от касатора нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство преди отмяна на решението от ВКС, поради което крайният извод на Софийски окръжен съд, че при сключването на сделката не е осъществено предаване на имота и наличието на други постройки не е дало възможност на ищеца да осъществи фактическо владение върху процесния имот в смисъла по чл. 211, ал. 1 от ЗЗД, е постановен съобразно доказателствения материал и в този смисъл са спазени законът и практиката на ВКС.
Цитираната от касатора т. 11 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС е неотносима към спора – в нея се урежда допускането на експертизи, назначаването на оглед на движими вещи и недвижими имоти или освидетелстване на лица с или без участие на вещи лица, а същественият правен въпрос по настоящото дело не е свързан с този вид доказателствени средства.
Поради това, че гласните доказателства са събрани в противоречие с чл. 218з, ал. 3 от ГПК /отм./ и не следва да се обсъждат, решение № 87 от 04.09.1958г. по гр. д. № 55/1958г. на ОСГК не намира приложение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика по приложението на чл. 211, ал. 1 от ЗЗД. Позоваването на решение № 649 от 13.10.1995г. по гр. д. № 345/1995г. на ВС, 5 – членен състав и решение № 137 от 17.09.1955г. по ч. гр. д. № 126/1955г. на ОСГК на ВС е неоснователно. Цитираните съдебни актове не се отнасят до разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗЗД, а са постановени във връзка с предявени искове за заплащане на обезщетение за забавено плащане на цената на продадена стока. Поради това и с оглед факта, че разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗЗД не създава презумпция, че при плащане на цената имотът следва да се счита предаден на купувача, посочените решения не намират приложение.
Решение от 25.09.2001г. по ВА. № 9/2001г. не следва да бъде обсъждано, тъй като разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК нямат предвид решения на арбитражни съдилища.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Изводите на въззивната инстанция са съответни на смисъла и съдържанието на чл. 211, ал. 1 от ЗЗД. Приложимата правна норма не поражда затруднения при тълкуването й с оглед установяване на точното й съдържание.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 от 29.04.2008г. по гр. д. № 1144/2006г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.