О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр. София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 413 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавни вземания /понастоящем Н. а. за приходите/, гр. С. срещу решение № 1343/02.11.2009г. по т. дело № 233/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. Въззивният съд е оставил в сила решение № 34/08.09.2008г. по т. д. н. № 682/2005г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав, с което е обявена неплатежоспособност на „М” Е. , гр. С., определена е началната на неплатежоспособността – 18.06.2003г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, назначен е временен синдик, определено му е възнаграждение и е свикано първо събрание на кредиторите. Касационната жалба е само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ дали моментът, в който длъжникът е спрял плащанията си, е релевантен по отношение на определяне на началната дата на неплатежоспособността при наличие на публични задължения; 2/ дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи съобразно последното плащане на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или трябва да се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, като се отчетат показателите за ликвидност и автономност.
Ответникът „М” Е. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, включително за началната дата на неплатежоспособност – 18.06.2003г., деня, в който са направени последните две плащания на „П” АД. Изложил е съображения, че в заключенията на съдебно-икономическите експертизи са отчетени задълженията на длъжника към бюджета на НОИ по баланс към 31.12.2004г. и към 31.12.2005г., които са били взети предвид при определянето на коефициентите, характеризиращи икономическото състояние на длъжника, в първоинстанционното производство. Решаващият съдебен състав подробно е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието във въззивното производство, изяснил е икономическото състояние на „М” Е. през периода от 1995г. до 2006г. – установил е, че през периода 1995г.-2001г. преобладаващ дял са имали дълготрайните материални активи, които през 2001г. са се увеличили; през 2002г.-2006г. преобладаващ дял са имали другите дългосрочни вземания; констатирал е, че коефициентите на обща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност през периода от 1995г. до 2006г. са варирали и са били под единица, както и че увеличаването на коефициента на автономност за 2002г. – 13.7220 спрямо този за 2001г. – 4.8224 е станало в резултат на намаляване на пасивите и по-конкретно на „други краткосрочни задължения” от 5 461 000 лв. през 2001г. на 1 885 000 лв. през 2002г.; установил е, че резкият спад на коефициента за автономност от 12.3245 през 2003г. на 1.0240 през 2004г. се дължи на увеличената текуща загуба от 194 000 лв. през 2003г. на 14 018 000 лв. през 2004г. Въз основа на обсъдените доказателства и приетото във въззивното производство заключение, Софийски апелативен съд е заключил, че няма основание да бъдат направени изводи, различни от тези, които са изложени в обжалваното решение на СГС, както относно стойностите на коефициентите на ликвидност и автономност, които дават представа за икономическото състояние на дружеството, така и относно деня на спирането на плащанията от страна на длъжника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въз основа на изложението и доводите на касатора и данните по делото, може да бъде посочен релевантният за спора материалноправен въпрос: дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи съобразно последното плащане на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или трябва да се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, като се отчетат показателите за ликвидност и автономност, включително и публичните задължения.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Релевантният за спора материалноправен въпрос не е разрешен от САС в противоречие с посочените в изложението решение № 481/10.04.2003г. по гр. д. № 1521/2003г. на ВКС и решение № 549/27.10.2008г. по гр. д. № 239/2008г. на ВКС, І т. о.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Налице е трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и възможността на търговеца/търговското дружество да изпълни парично задължение по търговска сделка следва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на решението по същество. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. При спор относно началната дата на неплатежоспособността, за да установи началната дата на спиране на плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансовото състояние на длъжника към всяка от твърдените дати, включително и наличието на публични задължения, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството във връзка с преценка към кой момент длъжникът е спрял да обслужва задълженията си, към кой момент не е бил в състояние да погасява задълженията си не само към кредитора, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, но и към останалите кредитори. В този смисъл са решение № 572/15.04.2003г. по гр. д. № 2279/2002г., ВКС, V г. о., решение № 428/07.06.2004г. по гр. д. № 2053/2003г., ВКС, ТК, І о., решение № 64/23.03.2010г. по т. дело № 959/2009г., ВКС, ТК, ІІ о., решение № 115/25.06.2010г. по т. дело № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други.
В настоящия случай икономическото състояние на ответното дружество е изследвано за периода от 1995г. до 2006г. вкл., като съобразно практиката на ВКС са взети предвид освен показателите за ликвидност, и показателите за автономност, които са количествени характеристики на степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите. Констатирано е, че увеличаването на коефициента на автономност за 2002г. спрямо този за 2001г. е в резултат на намаляване на пасивите и по-конкретно на „други краткосрочни задължения” със значителен размер, което означава, че дружеството не е спряло плащанията си, а е погасило голяма част от тях. Изпълнявайки задълженията си по чл. 188 ГПК, въззивният съд е определил началната дата на неплатежоспособността въз основа на всички данни по делото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1343/02.11.2009г. по т. дело № 233/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в обжалвана му част относно началната дата на неплатежоспособността .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.